Красногор е единственият истински голям град в пределите на Херцогство Тарстеан, и негова столица. Ако и южните върколаци да не са запазили много от привичките на северните си събратя, то малкият брой многолюдни поселища е една от тези, които са останали.
Домът на рода Краол, последните наследници на Ногарказ с изключение на митичните деца на Ногархаз някъде на далечна Талха, е пищен и красив град. Тук отсъства семплия и студен стил на върколашките постройки в Белите планини и господства почти изцяло древната архитектура. Още от десетки мили навътре в морето се виждат възвисяващите се към небесата тънки и фини кули на различните по-значими сгради, с техните златни, сребърни и медни кубета, вити външни стълби със засукани перила, и разноцветни основи – тук зелени, там сини, другаде червени или жълти, покрити с облицовка от най-разнообразни скали. Претъпканият и огромен порт сам по себе си създава усещането за дивен панаир, а какво ли остава за самия град. Още от първите улици окото се пресища на всякакви цветове, отенъци и светлини, а слухът затъва в глъчката на препълнените улици. За разлика от събратята си, върколаците от архипелага предпочитат не маслените, а ярките нюанси на цветовете и дрехите и богатите им украшения им наподобяват своеобразен карнавал. Не им отстъпват и покритите с преплитащи се сребърни и златни краски брони на стражата, но това не трябва да оставя погрешно впечатление у посетителя с определени наклонности – трябав да му е известно, че те са направени от най-качествен електрон, а мечовете им са лъскави и цветни само що се отнася до ръкохватката. По-надолу преливат в зловещия синкав блясък на добрата стомана.
Красногор има няколко големи парка, а най-известни са Изумрудената градина, близо до Златния замък на Стеангра (всъщност само покрит тук-там със златни листи), в който могат да бъдат видяни много от местните безбройни благородници, и Паркът на тишината, в който са разположени Философската школа, Магическото училище и, в отсрещния край, някои от храмовете на боговете. Някои присмехулни езици твърдят, че в средата му била начертата специална линия, от едната страна на които можели да се разхождат само свещеници, а от другата – магове.
Владетел в Красногор, както се подразбира, е настоящия херцог. Кметска длъжност обаче тук отсъства, тъй като всеки град си има свой владетел благородник. Затова в голямата Аметистова зала на Златни замък се събира не Съвет на кметовете, а Камарата на лордовете. Казват, че някога богът на крадците Азарод, докато умирал – в преносен смисъл – от скука, успял да подмени всичките четири аметистови статуи в залата с восъчни посред заседание на Камарата, и после херцогът дотолкова побеснял, че замалко да стане атеист. Разбира се, да станеш атеист на място, където можеш да докоснеш боговете с ръка при малко късмет, е доста трудно, а и божественият му праотец Ногарказ все пак някак успял да спомогне за възвръщането на безценните творения на изкуството. Но това е само приказка.
Почти целият Красногор е една забележителност, триумф на суетата на южните върколаци, чак до степен кич. Едва ли има някой сред около триста хилядното му население, който да не се мъчи през цялото време да засенчи околните си, и някои от по-острите езици в далечен Ергонтар ненапразно наричат събратята си "въркоздрачници". И действително, дори не само в сравнение със строгостта на живота в Белите планини, тук в Красногор, а и в цялото Херцогство, той е доста разпуснат. Можете ли да си представите, че се провеждат над двадесет карнавала и панаира годишно?
За този автор
