Когато разполагаш с кайма, печени люти чушлета, домати и ориз, малко са нещата, които можеш да сътвориш в кухнята. Те варират от някакво извратено ризото до кюфтета със сос, което си е класика от… ами от детската градина още. Ако сте имали съмнителното щастие да прекарате ранното си детство в тези възпитателни заведения, няма как да сте пропуснали нито месните топчици с червен сос, нито тези с бешамела.
В моя случай, тъй като бешамелът ми е крайно противен (сигурно защото го свързвам основно с фрикасето), реших да заложа на доматите. И без друго нямах желание да пазарувам. След като направих оглед на пустеещия като миньорски град след Златната треска хладилник, извадих всичко нужно на кухненския плот. Ето как изглеждаше изходният материал:
300-400 гр. тънеща в скреж кайма;
1 глава лук;
3 скилидки чесън;
консерва белени домати;
1 ч. ч. червено вино;
брашно;
сол;
зеленчуков бульон;
индийско орехче;
бял пипер;
черен пипер на зърна;
бахар;
сушен босилек
сушен джоджен;
дафинов лист;
олио.
Е, оризът го отхвърлих. Ако се чудите защо – защото не вярвам в кюфтета с ориз. За мен те не съществуват. Също така не смятам, че варенето на сурова кайма води до нещо добро. С това наум и никаква рецепта, започнах да работя по спомена какви трябва да са вкусовите качества на кюфтетата с доматен сос. Преглътнах съмнението, че ми липсват ключови продукти (като яйце за каймата и свежи мерудии), и се захванах да действам. Оставих заскреженото месо да тръпне в очакване и отидох да гледам [b][u]“Private Practice”[/u][/b].
Няколко епизода по-късно, вече рано привечер, със смущаващо пристъргващ стомах проверих каймата. Боднах пръста си в месото, напипах някои по-студени места и се върнах пред компютъра, за да наваксам с медицинските сериали. След като приключих с [b][u]“House”[/u][/b] и [b][u]“Nip/Tuck”[/u][/b], блокчето кайма вече ме очакваше меко и лепкаво. Изсипах го в една стъклена купа и запретнах ръкави. Нарязах половината глава лук на много ситно с цената на кофа сълзи и няколко псувни и я хвърлих при месото. Добавих щедро количество смлян бял пипер, половин шепа стрит сушен джоджен и малко сол. В този момент, все още ровейки из кутията с подправките, попаднах на скътаното пакетче индийско орехче. И ето това беше мигът, когато ме осени идеята, че мога да сложа от екзотичната подправка. Настъргах набързо малко и започнах да бъркам сместа от месо, лук и ароматни мерудии. Блъсна ме леко лютива, но за сметка на това доста апетитна миризма и продължих да меся, джуркам, смесвам и превръщам нещото в купичката в сравнително еднородна микстура.
След около половин час, вече доволна от резултата, пристъпих към оформянето на кюфтенцата. Предпочетох да заложа на някакъв по-среден размер и започнах да късам кайма от купичката. С леко мокри ръце и вещо движение завъртах месни топчета, които след това хвърлях като професионалист в чинийка с брашно. Търкалях кюфтета вътре, докато се превърнаха в снежни топки, а по пръстите ми залепна гъста белезникава каша. С известна погнуса от състоянието на ръцете ми се измих и сложих тигана с доста олио да се сгрява на котлона. Побаях му малко и започнах да слагам относително внимателно кюфтетата в горещата мазнина. Ефектът – пръскане, свистене и доста брашно в олиото. Оказа се, че е трябвало да изтръсквам топките месо, преди да ги сложа да се пържат. Е, преодолях грешката и започнах да връткам съдържанието на тигана, докато не се сдоби с приятен кафеникав загар. Междувременно кухнята натрапчиво замириса на индийско орехче.
И така, скоро напълних една цяла чиния с кюфтета и можех да пристъпя към соса. Погледнах съдържанието на тигана – олио и силно покафеняло брашно – и ми досвидя да отворя новата бутилка мазнина. Опитах вкуса на странната маса в тигана и установих, че не горчи. Това ме окуражи и прехвърлих олиото в тенджера. Дозагрях го и хвърлих вътре останалата част от лука, заедно с нарязания на едри филийки чесън. Залях цвърчащия зеленчук с чаша вино и един зеленчуков бульон, намалих котлона и отидох при консервата домати. Нарязах ги внимателно, размих пюрето с малко вода и се върнах при врящото вино. Добавих червения зеленчук (или плод, все още нямам твърдо мнение по въпроса) и още вода. Изчаках го да заври и се заех с мистични движения да добавям подправките. Стрит босилек, шепа зърна черен пипер, няколко зърна бахар, два дафинови листа. Малко любов и да… сол. Имаше нужда. Докато сосът се сгъсти, покрай опитванията, успях три пъти да си изгоря езика. Накрая вече нищо не усещах, но дървената лъжица, с която бърках, ми подсказа, че консистенцията е почти на ръба на перфектното. Изсипах вътре кюфтетата и изключих котлона. Манджата си покъкри още известно време, а аз ходих да поцъкам [b][u]Chuzzle Deluxe[/u][/b]. Ей така, докато реша, че мога да си сервирам.
За този автор
