Това е наименование на отделните “общности” от притежаващи подвижност и други животински качества растения, които в средата на Великата човешка епоха вече заемат доста големи територии в централните части на континента и постепенно навлизат в земите на Южното кралство. Вероятно тези уникални представители на растителния свят са възникнали като високо – дразними храсти, които постепенно са развили различни защитни механизми и се е появило централно растение с водещо значение в поведението им. Появата на своеобразен примитивен “интелект” досега не е свързана с конкретни органи, които да ги отличават от останалите представители на растителния свят.
Всяка една жива гора се състои от голямо централно растение, наричано от хората царица, което се размножава чрез издънки подобно на ягодите. Обикновено тя е високо до два метра храстовидно растение с широки клони и големи, плоски, месести листа. Цъфти в бяло или кремаво с огромни цветове, красива гледка, неведнъж ставала причина някой невнимателен романтик да загуби живота си. Постепенно площта, заемана от гората се увеличава кръгово, като някои от дъщерните растения достигат на височина до три метра. Всички те остават свързани помежду си и с царицата чрез лиановидна мрежа.
Макар да са прикрепени към земята, всички растения от гората пускат различно дълги стебла с голяма, регулирана подвижност, които са снабдени с остри шипове със слаба, но изпускана в голямо количество отрова. Често живата гора се разполага между обикновени дървета и храсти и е трудно да бъде забелязана. Допълнителна маскировка на периферните растения е способността да израстват с листа и клони, много подобни на заобикалящите ги нормални видове.
При усещане на опасност или нежелан натрапник чрез светлочувствителни органи или допир, периферното растение изпраща сигнали до царицата, която координирано привежда в готовност цялата гора и определя типа на защитно действие. В много случаи животното се допуска по-навътре, при което не му се дава възможност да избяга и бива нападнато от стеблата с шипове. Възможно е да бъде обездвижено, когато много на брой “пипала” го захванат и тогава е обречено на бавна смърт от впръскваната отрова. Силата на сигналите и скоростта на предаване отслабват с отдалечаване от централното растение и затова една жива гора рядко достига повече от 600 метра радиус.
Царицата на практика е почти беззащитна и освен че е “централния мозък” на колонията, тя също така изпълнява роля при размножаването. Плодовете, които образува са с ценни хранителни и вкусови качества и често са много търсени по пазарите на човешките градове. Разположени са на земята и достигат размерите на пъпеш, яркочервени на цвят когато са узрели, с мека кора и няколко отделения, пълни със семки. Важно е при употреба семките да бъдат отделяни и унищожавани. За да може да се разпространят семената, живата гора допуска някои определени животни като диви прасета, които достигайки до царицата изяждат въпросните плодове и след това пренасят семената на огромни разстояния.
Същите животни имат и способността да различават плодовете на “псевдоцариците”, периферни растения, които наподобяват централното и дават подобни плодове, но натрупват отрова в тях. Други често срещани обитатели на живите гори са рисовете, които заобикалят успешно опасните стъбла и понякога си правят леговища или си почиват в пълна безопасност, очаквайки плячката им да бъде допусната във вътрешността на живата гора.
Ясен признак за наличието на подобна гора са голяма група плодоядни прилепи, които се хранят с плодовете както на централното растение, така и на псевдоцариците, но семената се унищожават в храносмилателната им система и така силно ограничават разпространението на живите гори. От няколкото познати вида всички живеят в големи колонии до около 300 екземпляра, правейки гнезда в изсъхващи дървета или директно на земята. Окраската им и релефа на крилата дават възможност напълно да се слеят с околната среда, поради което са трудно забележими ако не бъдат подплашени от нещо и не се разлетят. Най-едрите екземпляри достигат почти до метър размах на крилата.
Особен вид и единствения, който живее и се храни задължително в рамките на живата гора е нелетящия малък гърбонос прилеп. При него крилата са до голяма степен закърнели и разперени образуват нещо подобно на ветрило, с което животните запушват дупките, в които живеят, когато се чувстват застрашени. Колониалния живот при тях също е застъпен. На размери не надвишават десетина сантиметра. Задните крайници донякъде компенсират невъзможността за летене, като осигуряват добра скорост при бяг и възможност за катерене дори по сравнително гладки повърхности.
За разлика от прилепите, които самите често стават жертва на живата гора, други характерни вредители са група мъхнати голи охлюви, които с голяма охота се хранят с листата на периферните растения. Наименованието си дължат на острите иглички, с които е покрита горната част на тялото им. Отровата, която изпускат няма силата да убие по-голямо животно или човек, но причинява неприятен сърбеж и в по-голямо количество може да доведе до временна парализа на част или на цял крайник. Познати са няколко десетки вида, които се различават основно по разнообразната и ярка окраска, варираща от бледо жълто до комбинация от ярко червено и зелено.
Корените на голяма част от периферните растения съществуват в симбиоза с интересна група гъбички, които образуват млечно-бяла пелена около власинките и подпомагат усвояването на някои от минералните вещества. Те притежават и определени лековити свойства, когато бъдат сварени и придобият формата на кафеникава топка, значително по-твърда и с плътна консистенция в сравнение с изходния материал. Могат да бъдат открити в началото на пролетта, когато образуват подобни на иглички плътно разположени плодни тела над земята.
В зависимост от разпространението и характеристиките си живите гори биват няколко типа. В централните земи и в периферията на кралство Ариадна растенията са сравнително по-дребни и като размери и като големина на листата. Характерна особеност е наличието на няколко царици в рамките на една гора, което позволява тя да обхване много по-голяма територия. На запад в рамките на Федерацията и Северната провинция живите гори са съставени от високи, подобни на борове растения и притежават по-слаба подвижност на “пипалата”. Смята се, че именно така са изглеждали първообразите на тези растения, възникнали първоначално около Дълбокото езеро в централните земи, но запазили се в този си вид само в северозападните райони на континента. В по-южните области поради по-силната конкуренция на други растителни видове и по-голямата населеност има тенденция живите гори да са съставени от едва пет-шест периферни растения около царицата.
–
За коментари: http://www.sivosten.com/forum/viewtopic.php?p=201520#201520
За този автор
