С тази статия започвам една поредица пътеписни статии, с които бих искал да запозная читателите с известната като име, но слабо познатата в същност малка средиземноморска страна Малта.
Ако имате късмета да кацнете на остров Малта денем, първото, което ще ви направи впечатление е изящната плетеница от ниски стенички, заграждащи всеки имот. Дори от самолета се вижда, че те са от необработени или в краен случай грубо одялани камъни, зидани без хоросан или друг слепващ материал. Още със слизането на Малтийска земя ще вдъхнете от тежкия, влажен средиземноморски въздух и дрехата ще залепне за гърба ви. Жега. Вятър. Прахоляк. Тези три неща са като че ли неотменна част от всеки средиземноморски остров. Всичко останало внася само допълнителен колорит и уникалност на конкретното място. А Малта е в състояние да експортира както колорит, така и уникалност.
Първото, което ще направи впечатление на европейския посетител (пък и не само на него) е лявото движение. Доста стресиращо е да обърнеш глава на ляво по стар навик от дома и аха да пресечеш, и от дясната ти страна профучава забързан автомобил, чиито водач си няма хал хабер от това, че сте свикнали на дясно движение. Иначе са доста цивилизовани, на пешеходна пътека и светофар спират за да направят път на пресичащия. Важно уточнение за всеки, който се кани да ходи там е, че повечето светофари са с бутон, който трябва да се натисне, за да светне зелено за пешеходците.
Такааа… След като вече сме осъзнали, че посоката на движението е обърната трябва да намерим мястото, което ни трябва. Това, в повечето случаи е доста лесно. На Малта е напълно невъзможно човек да се изгуби и, ако все пак успее, то това ще да е резултат от усилени старания. Принципно, от чисто теоретични съображения, не е възможно да се изгубиш на остров (особено когато няма хиляда квадратни километра площ, както е в случая), но малтийците допълнително са намалили вероятността това да стане по няколко начина.
Първо. Всички автобуси ходят до Валета. Просто е необходимо да попиташ шофьора дали е в посоката за там. От тази постановка следва, че веднъж добрал се до Валета, човек може да стигне с автобус до практически всяка точка на острова. Използването на таксита не се препоръчва. Те са просто безбожно скъпи.
Второ. Малтийците са толкова любезни, че чак е подозрително в първия момент. Особено ако става дума да ви упътят за някъде, склонни са да зарежат работата си и да ви заведат до където трябва. Понякога, дори да ви закарат, ако са в същата посока. Няма място за страх и недоверие. Престъпността там е практически непозната. Те дори вратите на къщите си не заключват, че понякога даже не ги и затварят. Най-много да проснат една рогозка да не влиза прахоляк и боклуци от улицата. Тук се сещам да кажа, че уличната мръсотия е превърната в нещо като изкуство от типа на фън шуй.
Трето (отнася се за хора, които все пак са поживели известно време там). Всяко населено място има герб, който е практически навсякъде: на входа и изхода на селището, на всяка улична табелка, пред общината, на по-важните места (пристанища и пр.). Това е особено полезно в южната част на страната, защото там селищата просто преминават едно в друго и гербовете са практически единственото нещо, което може да ви ориентира къде точно се намирате. Веднъж научил гербовете, всеки може чудесно да се оправи на острова.
Да приемем, че вече сте се добрали до местоназначението си, разопаковали сте си багажа и сте си починали. Защо сте решили да ходите на Малта? Ако намерението ви е било да ходите на плаж, то ще останете малко разочаровани. Плажове има доста на острова, но повечето от тях няма да се харесат на средностатистическия българин. Те са малки (както повечето неща в Малта), скалисти и доста пренаселени през летния сезон. Има и пясъчни плажове в северния край на острова, но те са доста неудобни за достигане, ако живеете на юг, където е концентрирана по-голямата част от населението на Малта. Добро решение на този проблем е да отседнете не съседния остров Гозо, който е по-малък, но има повече пясъчни плажове и, като цяло, минава за по-спокойно място. Там “градския” транспорт (може би ще е по-правилно да го нарека “държавен”) е организиран по същия начин: всички рейсове ходят в столичния град Виктория.
Ако сте решили да се забавлявате по нощните клубове, почти всички такива се намират в Пачевил. Публичните домове се намират в Гзира, а големите супермаркети- в Слиема. Тези три места са долепени едно до друго, недалеч от столицата Валета и не се различават от сродните на тях в други части на света. Мисля, тук е мястото да спомена, че държавната болница “Св. Лука” е в почти в същия район, заедно с изтрезвителното. Двете се намират едно до друго в Пиета и до тях се стига с автобус 75.
Ако сте решили да се държите по “туристически” и да обикаляте по забележителности, то в Мата сте попаднали на правилното място. Само ще ви трябва стройно организирана система, за да може да ви стигне времето. По мое скромно мнение, необходим е около месец, за да видите всичко.
Първо, ще трябва да се снабдите с малтийски лири. Макар да е вече в Европейския Съюз, Малта все още не е изоставила старата си валута и еврото не върви почти никъде. Обменянето на пари може да се превърне в доста трудна задача, защото чейндж-бюрата са рядкост, а банките работят със странно работно време. Малтийската лира (дробните и са центове) е доста скъпа валута и мой съвет е да не ходите в Малта с портфейл. По-добре се снабдете с портмоне, а на-добре- с кесия, защото основно се работи с монети, които са доста едри и тежки.
След като вече сте се поосаферили, можете да пристъпите към разглеждане на островите. Те са номинално 3+ няколко скали в морето, които също се водят малтийска територия. От тях населени са 2- Малта и Гозо. Третият остров Комино (на малтийски език се нарича Кеммуна) е съвсем малък и извън туристическия сезон е безлюден. Общата площ на цялата малтийска територия няма хиляда квадратни километра, с население по-малко от милион малтийци. Официалните езици са два- малтийски и английски. Това доста улеснява туристите, защото всички на острова знаят английски език. Малтийският, от своя страна, е семитски език, близък до арабския, с множество заемки от английски и италиански. Той е единственият от тази група, който използва латиница. 
Поради това, че Сицилия е само на 90 километра, повечето телевизионни канали на Малта са италиански, поради което практически всички малтийци знаят и италиански език. Вероизповеданието е католическо и все още има доста вярващи хора. Особено през лятото всеки ден някъде има “феста”- пищно празненство, посветено на светеца- патрон на селото или градчето. Улиците са украсени с гирлянди, цветни лампички, знамена, хоругви, статуи на светци и ангели. През нощта има фойерверки, продават се традиционни сладкиши, ядене и пиене. Особено на 15ти Август (санта Мария), половината остров е в гърмежи и илюминации. За Малта това е неработен ден.
За индустрия на Малта е трудно да се говори, островите са практически лишени от природни ресурси. Най-развитият отрасъл е туризмът и свързаните с него производства. Традиционни малтийски занаяти са стъкларството (цветни стъкла), бижутерството, плетенето на дантела, сладкарството, пчеларството, винарството, риболова…
Всяка екскурзия на Малта следва да започне от столичния град – Валета. На нея ще бъде посветена статията ми в следващия брой.
–
За коментари: http://www.sivosten.com/forum/viewtopic.php?t=1944
За този автор
