Вредна ли е ползата и може ли да има полза от вредата? Кратка приказка за купчина боклуци и обществото на съседите.
Прибирам се онази вечер приятно петъчно залитайки и що да видя – на входната врата на блока, който напоследък телом обитавам, закачена бележка: "Събота от 10 часа бригада за почистване на междублоковите пространства". Дремещият дълбоко в мен номенклатурчик мигом се разбуди, скочи възторжено на крака и започна да пее бойки маршове и да съчинява тържествени речи, явно носталгията по ленинските съботници не умира лесно, онзи спомен за тълпите съкооператори плъзнали навред да плевят, косят, садят дървета и събират боклуци. За да му отнема възможността (на обзетия от ентусиазъм номенклатурчик) да се развихри съвсем, слязох в уречения час пред блока и не вярвам на очите си – представители на всички прослойки в обществото, без разлика на пол, раса и занятие, всеки е готов да се включи в това мероприятие. Имаше представител на будната младеж (аз, събуден в 9 часа), на прогресивното студентство (в известни уговорки – пак аз), на научно-техническата интелигенция (ами аз де), на работническата класа (е… аз) и на отдали се на залужен отдих пенсионери (баба, която едва се държи на краката си и дядо с поне три операции, мои съседи). В духа на традиционните соц-състезания "Баба, дядо и аз" се заехме с нелеката задача да облагородим една занемарена градинка, да оплевим разни бурени и тем подобна идеологическа паплач и естествено да направим уборка на боклуците, които любезните съседи са си метнали през балкона. Така в смях, песни и закачки неусетно преминаха 2 часа от иначе слънчевата съботна сутрин. Резултатът си струваше – почувствах се по-близо до човека и по-далеч от неговия прародител, а и градинките наистина светнаха, как да не им се зарадва човек. Явно съвременният марксизъм донякъде е прав, че трудът облагородява, но за съжаление нищо не споменава за желанието след толкова усилен труд да се освиниш с няколко бири.
Както и да е, мисълта ми беше, че през главите на съседите, които предпочетоха да се излежават в леглата нея сутрин, вместо да полагат обществено полезен труд, са минавали следните мисли: "Мен това не ме засяга, аз живея тук за кратко", "Не съм хвърлял боклуци, защо да чистя?", "Що да се минавам аз да правя това, като и другите няма да участват" и т.н. От което могат да се направят интересни изводи за съсед-психологията и за съкооператор-обществото, но това ще си го оставя за друг път, защото е време да полея полезната работа, която свърших днес. А като страничен ефект – върнах вярата на по-старите поколения в будната младеж, прогресивното студентство и научно-техническата интелигенция, което не е малко.
Ей тука трябва да има картинка, от която те гледам строго и те соча с пръст, а отдолу стои надпис "А ти включи ли се в пролетното почистване?". Няма картинка? Е, вярвам, имаш добро въображение, можеш и сам да си я представиш…
За коментари: http://www.sivosten.com/forum/viewtopic.php?t=2877
За този автор
