Година Първа: Запознай се с предците си (2009)
Като се има предвид колко съм скептичен към комедиите за примитивки, дори Джак Блек нямаше как току-така да ме примами към „Година Първа“. Другояче стои въпросът с Оливия Уайлд, наистина, но така или иначе изпитвам сериозно недоверие към онези, намиращи нечленоразделно грухтящите ни праотци, бъхтащи се по главите с каквото им попадне в лапите, за кой знае колко забавни.
Може би това се дължи на дълбоката травма, причинена ми от рекламата на шампоан с участието на Жерар Депардьо и кодовото название „РРРрррр!“, а може би пък не, но замислете се – не се ли броят успешните подобни на пръстите на едната ръка? Класиката „Флинтстоунс“, като при това нагазваме вече в анимацията, „Ужасните Гръмогущери“ – и те там – плюс евентуално някое заглавие, което в момента ми се губи, и точно до тук. Като следва да кажа, слава богу, малко пикантната комедия, представляваща „Година Първа“, не се вписва в калъпа, и не само, че ме изненада, но и повече по изключение го направи общо взето приятно.
Не че в голямата си част не е щурава с наклонност към идиотска, но ветеранът Харолд Рамис („Ловци на духове“, „Шеметна сделка“, „Анализирай това/онова“ и пр.) отдавна е доказал тънкото си чувство за хумор, тук-там граничещо на абсурда, устойчивостта си на клишета, пък и размаха, с който работи, и в новата си творба не изневерява на себе си. А предвид, че отново е събрал и точните актьори, резултатът е още по-качествен.
„Година Първа“, всъщност, не е комедия за примитивки. След кратка уводна част, лентата доста бързо се отървава от идеята за брадясали типажи с бухалки, за да ни прекара с шеметна скорост през първите глави на Стария завет – от Райската градина, през Каин и Авел, Авраам и Исаак, та до Содом и Гомор. Не оставайте с погрешно впечатление обаче – въпреки очевидния шарж, не иде реч за нов вариант на „Животът на Брайън“, и в течение на цялото действие настроението е по-скоро жизнерадостно, леко критично по доста невинен начин, а за циничен или скандален прочит и дума не може да става. Точно обратното – бих допълнил, че ако сте чели Библията, шансът да оцените хумора на Рамис е поне с порядък по-голям. Но пък дори и да не сте, можете да разчитате на достатъчно щуротия и голям набор добре познати физиономии.
На фона на всичко казано, разбира се, недейте да залагате и някакви прекомерни очаквания – все пак става дума за типичен ситуационен хумор на не чак толкова оригинален фон, а макар и добре направена, лентата съвсем не се вписва в регистъра на фините и особено интелигентни комедии, при които смехът не идва само от стомаха. Но пък в собственото си блато се котира, оставя дори няколко запомнящи се лафа, така че ако сте в настроение за нещо подобно, нищо не ви пречи да опитате. Изходът поне е ясен – в края ще съжалявате или за загубеното време, или за това, че втора част, по всичко личи, няма да има.
За този автор
