В средата на 80те години на музикалния небосвод се появява един нов стил, със собствена концепция и изразни средства, който за около 20 години развитие се налага като основен в екстремната музика. С течение на годините този стил се доказа като един от най-пластичните и творчески плодородни клонове на метъла, разпростирайки се далеч над първоначалните си превъплъщения и изграждайки се като нещо много повече от блек метъл.
Блек метълът като стил би трябвало да се разглежда от две страни. Първоначално терминът се използва за групи, чиято музика е насочена към мистицизъм или открито сатанински имидж. Вторично стилът се изгражда като своеобразен клон на метъла, който се оказва и един от най-пластичните и продуктивни в музикално отношение стилове.
Самото наименование започва да се използва масово от журналистите след излизането на втория албум на [i]Venom – Black Metal (1982)[/i]. В днешно време корените на стила се търсят буквално като “теле под вол”. Мистични и сатанински елементи се приписват на [i]The Beatles[/i], [i]Rolling Stones[/i] и кой ли още не. [i]Black Sabbath[/i] са изкарани освен родоначалници на десетина други стила в рамките на метъла, и на блека (вероятно заради името на групата). Всъщност една от първите по-известни групи, които вкарват явен сатанизъм в имиджа и текстовете си, е [i]Black Widow[/i], които стилово не биха могли да се нарекат и хард, а просто рок.
Реалното “раждане“ на стила се реализира от [i]Venom[/i] с първите им два албума от 1981 и 1982. Англичаните свирят доста обикновен и на моменти нескопосан траш, но откритото преклонение пред Сатаната в текстовете им предизвиква невероятна реакция в музикалния свят. На практика в рамките на няколко години траш и блек метъл са припокриващи се понятия – ситуация, която се появява аналогично и при паралелното зараждане на дет метъла. По-късно стиловите параметри се конкретизират, очертавайки границите между доскоро родствените поджанрове. Класиците на траша ([i]Sepultura, Slayer, Sodom[/i]) в първите си албуми се придържат към стереотипа, въведен от [i]Venom[/i]. Утвърждава се и символиката на сатанизма като част от имиджа на групите. Пентаграмите и обърнатите кръстове стават неразделна част от облеклото и разграничават блекърите от класическите металисти. Наред с това като основен за блека отличителен знак се утвърждава въведения по-рано от Църквата на Сатаната образ на Козела – всъщност стилизирано изображение на древното езическо божество на плодородието Бафомет ([i]вдясно[/i]). В ранните години този имидж се възприема и от групи, спадащи към следващото ниво на “бруталност” – дет метъла. Част от флоридската вълна текстово са се приближава до блека ([i]Deicide, Morbid Angel, Acheron[/i]) и до ден днешен някои от изпълнителите на дет сцената открито използват сатанински имидж.
Оформянето на блека като самостоятелен стил обаче се осъществява в Европа и най-вече в скандинавските страни. Особен статут си е спечелила норвежката сцена, най-вече заради прилагането на практика на идеите, заложени в музиката и заради невероятната пластичност в музикално отношение. Първите групи, почерпили вдъхновение директно от [i]Venom[/i] са [i]Bathory, Hellhammer, Tormentor, Imperator[/i] и разбира се норвежците от [i]Mayhem, Darkthrone, Satyricon, Immortal[/i] ([i]вляво[/i]) и [i]Burzum[/i]. Кратък разбор на тази сцена показва, че всъщност голямото количество групи се въртят около малко на брой музиканти. Около тези групи се оформят и организации (напр. [i]Inner Circle[/i]), заели се с палежи на църкви като бунт срещу християнството, убийства и редица други пикантни подробности. Това разбира се е без особено значение за музикалната страна на нещата, която е и предмет на настоящата статия.
Първоначалният трашърски звук се насочил към по-прави ритми и по-изкривен звук на китарите. Вокалът, все още различим при траша, поема две посоки. За разлика от дет метъла, при блека той е по-висок, не толкова брутален и някак “по-сатанински”. Като скандинавски групи с основно значение в тези ранни години безспорно трябва да се посочат [i]Mayhem[/i] и [i]Bathory[/i]. В Швеция [i]Quorthon[/i], на моменти самостоятелно, на моменти с помощта на гост-музиканти, ръководи проекта [i]Bathory[/i] – другата група с огромно влияние за блек метъл сцената, но по-скоро в чисто музикален аспект. Проследявайки творчеството му, човек много ясно може да чуе голяма част от еволюцията на стила в музикално отношение. Самия [i]Quorthon[/i] в късните албуми и в едноименния си проект преминава и към викингски метъл – стил, на който се явява своеобразен кръстник, постепенно вкарвайки в по дефиниция примитивно звучащия блек много мелодичност и изчистени вокали. Норвежците от [i]Mayhem[/i] могат да се смятат за първите в страната си, изградили рамките на стила. Макар и само с един дългосвирещ албум ([i]De Misteriis Dom Satanas[/i]) в ранните години, те печелят известност и култов статус заради самоубийството на вокалиста [i]Dead[/i] и трагичната смърт на лидера [i]Euronymous[/i] ([i]вдясно[/i]), убит от [i]Count Grishnackh[/i] – човека зад проекта [i]Burzum[/i]. Същият [i]Euronymous[/i] създава и една от първите независими звукозаписни компании [i]Deathlike Silence Production[/i], която издава много от първите групи в този стил.
Друга ранна one-man група е създадената от [i]Count Grishnackh[/i] (или още [i]Varg Vikernes[/i]) [i]Burzum[/i]. Първоначално басист в [i]Mayhem[/i], след напускането си и поредица от събития, довели до охладняване на взаимоотношенията с лидера на [i]Mayhem[/i], той извършва споменатото убийство и е осъден на 21 години затвор, максималната за Норвегия присъда. От затвора [i]Burzum[/i] продължава да издава албуми, постепенно започващи да звучат доста авангардно и отразяващи концептуално променящите се интереси на [i]Varg[/i] – от сатанизъм през паганизъм до национализъм.
Постепенно в групи като [i]Emperor[/i] се появяват синтезатори, китарите стават по-мелодични. Тази тенденция се задълбочава при наследниците им и се появяват групи, наричани [b]Symphonic Black[/b] и [b]Melodic Black[/b], към които, да кажем, могат да се причислят дори [i]Dimmu Borgir[/i]. Крайният вариант на това разклонение е [i]Mortiis[/i], където на моменти остава само меланхолична, синтезаторна музика, доста далеч от блека като звучене ([b]Neo-symphonic[/b]). Постепенно изгряват и двете „най-комерсиални“, оплювани и боготворени групи – [i]Dimmu Borgir[/i] и [i]Cradle Of Filth[/i]. Първите като че ли се впускат по естествения път на развитие на стила и без да изменят на стереотипите достигат до модерния блек, такъв, какъвто би трябвало да бъде. Англичаните от своя страна, силно повлияни от вампиризма и готик културата, създават свой собствен стил, останал тяхна запазена марка. Групи като [i]Arcturus, Borknagar[/i] и [i]Ulver[/i], определяни като [b]Avantgarde Black[/b], окончателно разрушават първоначалните граници и дават пълна свобода на творческите си виждания, извеждайки блека като водещ експериментален стил в метъла.
Крайните като музикални виждания групи се отделят като [b]War Black[/b] – бърз, оприличим на буря стил, където всякаква мелодичност е забранена. В много отношения този тип групи се връщат към корените на стила ([i]Destroyer 666, Barathrum, Marduk[/i]), а при някои се появяват и националистични намеци. Интересен пример е one man групата от Австралия [i]Horde[/i], която стилово е типичен war black, но концептуално е про-християнска. [i]Bewitched[/i] и [i]Sigh[/i] пък приближават стила си плътно до хеви и спийд метъла – нека не забравяме че дори класици като [i]Running Wild[/i] в първия си албум също са се поддали на сатанинското.
Следващата вълна в блека, подхваната от [i]Enslaved[/i], прокламира, че всъщност Сатаната е измислица на християнството и истинското противопоставяне на тази религия е завръщането към скандинавските корени и богове. Така се създава [b]Viking Metal[/b] – стил, в който постепенно се вкарват и доста фолклорни мотиви за подчертаване на произхода и гордостта от миналото. Тази тенденция се затвърждава и от традиционните облекла. Докато викингският метъл се отнася главно за скандинавските народи, то като по-общ термин може да се възприеме [b]Pagan Metal[/b], валиден за всички групи с подобни убеждения, но в световен мащаб. Такива не липсват, особено със славянски произход като [i]Nokturnal Mortum[/i] и [i]Temnozor[/i].
Постепенно се появяват и доста експериментално насочени музикални проекти. Членовете на [i]Impaled Nazarene[/i] в проектите [i]Raism[/i] и [i]Diabolos Rising[/i] въвеждат електронния звук в блека, оформяйки стил, който би могъл да се нарече [b]Industrial Black[/b]. В проекта [i]De Infernali[/i] на [i]Ion Notveidt[/i] от [i]Dissection[/i] тази насока достига до чисто техно (винаги съм казвал че това е музика, достойна за саундтрак на [i]Blade[/i] или [i]Mortal Kombat[/i]). [i]Bal-Sagoth[/i] и [i]Covenant[/i] (с членове на [i]Dimmu Borgir, Cradle Of Filth[/i] и [i]Mayhem[/i]) внасят космичен звук – нещо доста трудно за описание и определение. [i]Mayhem[/i] след реюниъна си се издигат отново до върха на сцената, постигайки един доста модерен и авангарден звук. Редица други родоначалници на стила като [i]In The Woods…[/i] започват да създават модерна меланхолична музика, която няма нищо общо с първоначалната идея.
Естествено, България не би могла да остане встрани от музикалните тенденции и тук също се появяват последователи на този стил. Сред най-ранните примери, дори първите такива, могат да се посочат [i]Biophobia[/i]. One man проектите [i]Haron[/i] и [i]Sabrax[/i] (на един и същи човек) стилово могат да се приближат до [i]Mortiis[/i] – меланхолична сатанинска синтезаторна музика. Сред ранните групи изпъкват [i]Demonism[/i] и [i]Diabolism[/i], както и най-голямата българска блек банда [i]Korozy[/i] ([i]вляво[/i]). Често обвинявани в плагиатство спрямо [i]Cradle Of Filth[/i], те все пак изградиха свой музикален облик, вграждайки и български фолклор в музиката си, а и са основна част от обособилата се бургаска блек метъл сцена (колкото и смело да звучи). Бих искал да спомена още war блекърите от [i]Ork[/i] и [i]Inspell[/i] с базираните върху мрачни интерпретации на детски приказки текстове, и паганистите [i]Vrani Volosa[/i] като едни от интересните и заслужаващи внимание български групи.
Трудно е да се обхванат всички стилови разклонения, тръгнали от „наивния“ траш на [i]Venom[/i], но е безспорен прогресът, постигнат от известни и неизвестни групи за славата на блек метъла и за изкуството като цяло.
–
За коментари: http://www.sivosten.com/forum/viewtopic.php?t=4797
За този автор
