[b]Virus IV – Dark Sun[/b]
2008, Thundering Records
Line-up:
– Magali Luyten – vocals
– Samuel Arkan – guitars
– Renaut Van Oeyen – guitars
– Christophe Babin – bass
– Francois Brisk – drums
Tracklist:
1. Intro; 2. Frightening Lanes; 3. Behind Me; 4. Dark Sun; 5. New Karma; 6. Signs; 7. Such a Shame (Talk Talk cover); 8. Silent Arrows; 9. The Last Time; 10. Soulrace
Приятните изненади понякога идват от неочаквани места. Белгия, например – страна, чието присъствие на тежката сцена е в добрия случай символично. Но ето, Virus IV. Млада група, с дебютен албум, а едновременно с това доказателство, че перспективните и нови попълнения на същата тази сцена съвсем незадължително идват от големите и добре познати школи.
Всъщност, групата не е чак толкова зелена. Основана е през 2006-та година, когато издава и своя демо-запис „New Karma“, след което се радва на редовни концертни изяви. Отделно, повечето и членове имат съвсем нелош опит – вокалистката Магали Луйтен е работила с имена като Ули Кюш и Ариен Лукасен, а към тях съоснователят на групата Самуел Аркан добавя в списъка Primal Fear и Annihilator; останалите на свой ред са участвали в турнета на Мейдън, Symphony X, Napalm Death, Halloween, Rage – все солидни имена, допирът с които няма как да няма пръст в доста впечатляващият им като за първи албум.
Може би по-трудно е да се определи стиловата им принадлежност. Пауър, траш, прогресив – „Dark Sun“ представлява сплав от доста различни стилове, при това съчетани с дамски глас. Именно тук обаче е и най-приятният сюрприз. Изпълненията на белгийката са безкрайно далеч от шаблонния, а напоследък и – да ви призная – досаден понякога образ на женския вокал. Всъщност [i]вокалът[/i] на Луйтен е типично мъжки, [i]гласът[/i] и е женски. Има моменти, като пасажи от едноименното за албума парче, където много по-лесно може да мине за вариант на Дио – в по-примамлива опаковка, разбира се – отколкото за поредния клонинг на Таря Турунен. А това е нещо, което си струва. И което, струва ми се, от времето на баба Доро насам е изключителна рядкост.
Така или иначе, дебютът на Virus IV може да се определи накратко с няколко думи. Отпървом, свеж – новаторски, интересен, за капак на което и разнообразен, даже качествено изпълнен. После, прилепчив – дори само като музика, мелодиите са от тези, които се загнездват с лекота из сивите гънки, след което можеш да си ги тананикаш с дни, без да знаеш от къде ти е дошло. Но тъй като и най-златният медал все пак има по две страни, „Dark Sun“ не е останал без недостатък – въпреки десетте си парчета, е дълъг едва тридесет и пет минути, което наистина е малко късичко. Да не бъдем претенциозни обаче – като за начало отлично. Следващият път – още повече.
За този автор
