Космосът е място самотно и необятно. А десет години изолация, пък било то и за дванадесетчленен екипаж – или точно за тези дузина човеци, затворени в относително тясното пространство на първия човешки съд, отправящ се към Дълбокия космос – звучат като прекомерно дълъг период от време.
До този момент създателите на „Бойна звезда Галактика“ Роналд Мур и Майкъл Тейлър отявлено показаха пристрастието си към максималния реализъм на фантастичните си проекти, и „Virtuality“, по всичко личи, е още една стъпка напред в това отношение. Нещо повече, на помощ им идва и операторът на BSG Стивън МакНът, който и там успя да пресъздаде, чрез доста особени похвати, една до немалка степен клаустрофобична, но осезаемо по-истинна картина, въпреки огромната разлика в мащабите.
Разбира се, положението съвсем не е толкова семпло. Изследователската експедиция на борда на „Фаетон“ придобива коренно различен облик с новината, че Земята е изправена пред глобална екологична катастрофа, при това дошла недълго преди достигането на ключовата позиция на старт/отлагане. Същевременно, нещо определено нередно има и във виртуалната реалност – единствената възможност на нейния състав да разпуска между часовете на безкрайни тестови процедури, а и рутината на вече няколкомесечния полет. Неповикани и непрограмирани образи взаимодействат с отделните програми, а тези аномалии придобиват значително по-зловещ облик от факта, че промените завършват със смърт, макар и нереална.
Напрежението неминуемо ескалира, за което способстват и още два допълнителни фактора – от една страна, животът на „Фаетон“ се предава до родната планета във вид на риалити шоу, под натиска на спонсорите на мултимилиардния проект, което неизбежно обаче изнервя екипажа. А търкания се появяват и от самото му естество – всеки един от неговите членове е изтъкнат специалист в тясната си област, но както може да се очаква, в следствие на това и чешит по своему. Гей-двойка, главен инженер-инвалид, не уравновесен командир, още две семейни двойки, пилот с проблеми с общуването – на практика, почва за конфликти има още преди старта на същинския полет, а какво да говорим за неговата продължителност. И когато всичко това се окомплектова със смъртта на един от тях, въпросите стават неизброими.
Всъщност, именно това прави пилотният епизод на „Virtuality“ – задава въпроси. Кое е истина, и кое илюзия. Дори този за катаклизма, заплашващ Земята, остава отворен, първоизточникът на малфункциите не бива изяснен – дали е бордовия компютър, някой от екипажа, обикновен пропуск в кода, изпратен от планетата-майка – или пък има нещо друго там отвън, както се намеква.
На фона на всичко това, предпоставка поне на пръв поглед за великолепно и нетрадиционно шоу, Фокс постъпиха изключително предпазливо, да не кажа нещо по-лошо – с нежелание серията въобще да се развие. Отпървом обявиха „Virtuality“ за пълнометражен филм, което той определено не е – не, че е безинтересен сам по себе си, но без последваща поредица няма особен смисъл. Втори път, тихомълком преместиха премиерата с една седмица назад – от 4 юли на 26 юни, отгоре на всичкото и петък, което автоматично заби рейтингите в земята. А както знаем, в днешни дни те са почти абсолютен определящ фактор за бъдещето на което и да е телевизионно предаване.
От друга страна, от Фокс понякога вземат и странни решения – дори BSG се отлага, и спира, и продължава на няколко пъти, и вися с доста неопределен статут дори през първия си сезон, преди да се стабилизира – така че нищо не е сигурно, докато не се обяви окончателно. А дори и след това. За момента обаче бъдещето остава неясно, и на фона на това дори малко се колебая дали да го препоръчам. Не защото на любителите на фантастиката няма да допадне – с този привкус на „Соларис“ е почти невъзможно – но за да не останат по-късно разочаровани. Като остава единствено да се надяваме.
За този автор
