Vantage Point (2008)

[b]Точен прицел (2008)[/b]

Рядко съм попадал на подобна комбинация оригинални идеи само в един филм, както съчетава „Точен прицел“. На първо място, доста нестандартен сценарий, в течение на който действието малко по малко се разкрива и обогатява през осем твърде различни гледни точки, всяка добавяща различен план на ретроспекция и известно развитие към досегашната история. На второ – умела режисура, подчертаваща разликите между тях, използвайки за основа събитията, където съдбите на тези персонажи се преплитат. На трето – добра идея за тон-режисура, която допълнително да контрастира собственото им отношение към събитията. За съжаление останала наполовина просто добра идея, докато другата половина прераства в страховита какофония, която – да – репрезентира хаоса на тълпата, но пък пука тъпанчета.

Е да, ама не – щото всичко е розово, когато свършва в пелени – пък добрите идеи (и половина) изредени досега, си остават неродени. Някъде по трасето попадат в блатото на – както се оказва – изключително банална фабула, изградена върху крайно досадна тематика (аман вече!), с плоски и недоразвити персонажи (в крайна сметка образ не се гради върху десет минути всекиму, а и за зрителя не остава достатъчно хляб да си ги доизгради сам), и теорията за неспецифичен трилър се реализира в шумен и почти безсмислен осмин-екшън. И то осмин, тъй като сцените се повтарят, потретят или дори – реално – поосмяват. Дори взривът на кметството в крайна сметка омръзва, а на четвъртия път, когато ти е доскучало вече да изчисляваш и траекторията на шрапнелите, започва странно да ти се приисква да го взривиш и ти още веднъж – като за последно.

Което води – освен до киселия привкус в устата и главоболието – впечатлението, че вместо със солиден бюджет, филмът е правен с джобни пари, с изключение на няколкото камери. А не е като да не личат имена – Денис Куейд, Сигорни Уивър, Форест Уитакър – могат да заделят някой друг цент от банички. Ама да бяха спестили и от един-два чипса, пък…

Щото се получава, че след идеите, най-хубавото в изпълнението на „Точен прицел“ е фактът, че все пак свършва само за около 80 минути – няма и час и половина.


За коментари: http://www.sivosten.com/forum/viewtopic.php?p=200570#200570

За този автор

Author: Ангел Генчев

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *