Три кратки романа. От това се състои първоначалната трилогия „Землемория“ на ненадминатата създателка на светове Урсула льо Гуин, по-късно допълнена до пет новели и сборник разкази. Три книжки за деца от единадесет до сто и единадесет. Това без съмнение е може би най-краткото определение, което може да се даде за този великолепен цикъл на носителката на всички основни и не чак толкова основни награди в областта на приключенската и научна фантастика.
Магия, почти нереален приказен свят – бих казал, че именно тук виждаме най-добрата демонстрация на литературна вселена. Много автори са опитвали, доста са успявали, но много, много рядко се среща такава детайлност и дълбочина, която почти да успее да те накара да повярваш, че тези острови разпръснати сред необятното море, в друго време, може би и друг свят са съществували, съществуват и ще съществуват.
Още по-рядко се среща такъв баланс между детайлност на света, дълбочина на действието и героите, който да не стои изкуствено. Всеки компонент от повествуванието да бъде органична част от историята, да няма нищо излишно. Много от писателите, творящи в жанра фентъзи, имитират сложност и комплексност, Урсула льо Гуин просто ги вмъква, елегантно и неусетно. Доста се опитват да изградят приказен свят и в усилията си прекаляват, оставят дупки, докато при нея просто се получава.
Сигурно защото много концепции от реалния живот – философски, религиозен, са намерили място на страниците на „Землемория“. Преобразени с мярка, използвани на място, със знание за значението, дори произхода му и без идея просто да звучат екзотично. А може би заради героите, реални, живи, в които читателя се влюбва от пръв поглед. Или диалога, никога претрупан, винаги достатъчен. Или фабулата – по правило грабваща, любопитна. Отговорът навярно е във всички тези неща взети по отделно и споени в едно монолитно цяло.
И макар че далеч не е най-солидното произведение на Урсула льо Гуин, не и като идеи, внушение, мащаб на философията, на социалната прогностика, иначе казано, макар да не е Хейнския цикъл, „Землемория“ винаги успява да се промъкне в сърцето на читателя. Как го прави? Не знам, но успява. И макар да няма цяла тълпа обожаващи я като настолно четиво, както например се случи с „Хари Потър“, въпреки че не можете да намерите и един човек, който е готов да скочи на нож, да събере приятелите си, да ги въоръжи с вили и лопати щом някой се осмели да каже нещо отрицателно срещу „Землемория“, този цикъл си остава едно от наистина стойностните творения на човешкия ум. Не само в жанра, но и в литературата изобщо.
Така че, ако сте от описаните типове заклети фенове на фентъзито, голяма част от които обаче – с тъга установявам – си мислят, че „Землемория“ всъщност е филм, може би е време да се докоснете и до тези книжки. Ако пък сте от онези, които мислят, че епичното идва само в дебелина, която позволява на човек да си завинти крушката без стълба – тези три кратки произведения са точно за вас. Но дори да сте от третия тип, докоснат и пленен от творчеството на Урсула льо Гуин, отново препоръката ми би била същата. Защото от време на време трябва да си припомним невинността на детството.
–
За повече информация от страницата на ИК „Бард“…
За този автор
