[b]Подземен свят: Възходът на върколаците (2009)[/b]
Мрачен, кървав и доволно глупавичък – всъщност третият „Подземен свят“ не е нищо ново под Луната, и ако сте си загубили приятно времето с първите два, няма да съжалявате и за този. В интерес на истината и аз самият пазя относително добри, макар и съвсем мимолетни спомени от тях, и още в началото ще си го кажа – общо взето ми допадна.
Историята тук се връща преди събитията в „Подземен свят“ и „Подземен свят: Еволюция“ и към началото на всевечната война между върколаци и вампири – където неизбежно трябва да спомена, че всякакви остатъчни прилики със Света на мрака, върху който беше хлабаво (и нелегално) базиран първият на практика вече отсъстват. Което може би е донякъде жалко, тъй като епичното творение на Белите вълци, въпреки всичките недостатъци на последните си издания и допълнения, остава един от най-добре издържаните и смислени ролеви сетинги, и създателите на филмовата поредица щяха да направят много по-добре ако просто си бяха платили правата, вместо да се правят на ударени. Но, в крайна сметка, щом така са си преценили – както и да е.
Сюжетът на „Възходът на върколаците“ сам по себе си е доста тривиален, и ако не бяха първите две ленти едва ли щеше да предизвика някакъв особен интерес. Вкратце, добре познатият ни вече вампирски предводител Виктор отглежда собствени върколаци за работна ръка и охрана през чудесните слънчеви дни, които видимо не понасят на сродните му. Естествено, хубавичката му щерка си пада по един брой конкретен индивид из последните – ако това ви напомня донякъде развитието на първия филм, то съвсем не е по случайност – и също толкова естествено споменатите не са кой знае колко доволни от ситуацията, чакайки някой да ги поведе към светлото бъдеще. Сигурно се досетихте и кой ще да е този мистериозен персонаж – не че не сте го гледали вече два пъти.
И общо взето е това – малко романтика, малко драма, и много сеч на фона на мрачни пейзажи и вече ако не до болка, то добре познатите ефекти. Може би почитателите ще съжаляват, че появата на Кейт Бекинсейл този път е съвсем епизодична – не че Рона Митра не хваща окото.
При все това, „Подземен свят: Възходът на върколаците“ е нелоша занимавка, поне за окото, но от друга страна съм безкрайно скептичен към появата на четвърта част – за сметка на доста уверен, че ще последва. Дано обаче този следващ път режисьорският екип се опита да вкара и нещо не чак толкова клиширано, или поне да не се повтаря.
За този автор
