Unanimated – In The Light Of Darkness
Regain Records, 2009
Line-up:
Micke Jansson – Vocals
Johan Bohlin – Guitar
Richard Cabeza – Bass
Peter Stjarnvind – Drums
Tracklist:
1. Ascend With The Stench Of Death; 2. Retribution In Blood; 3. The Endless Beyond; 4. Diabolic Voices; 5. In The Light Of Darkness; 6. The Unconquered One; 7. Enemy Of The Sun; 8. Serpent’s Curse; 9. Death To Life; 10. Strategia Luciferi;
Реюниъните са странно нещо. Събират се някакви хора, които навремето са свирили заедно и започват да издават, да ходят на турнета. Обикновено са провокирани от това, че пазара иска още от дадена група, а тя е взела, че се е разпаднала. И така членовете и решават да задоволят пазара. Универсален факт, уж, обаче какво става, когато една световно безизвестна банда вземе, че се събере отново? Ами започват да свирят, издават. Обаче тук се налага да се приложи трика на геометрика – лейбълът да вземе да посръчка пазара, за да има търсене.
Така се случи и с Unanimated. Шведите като цяло си бяха доста непознати, освен като членове на Dismember, Dark Funeral и т.н. Regain Records обаче пуснаха няколко нови-новенички диска със стари записи, подготвяйки почвата за обединение. И така през лето господне 2009 мелодичният дет метъл се обогати с още една нова-стара банда. И техният албум именуван „In the Light of Darkness“. Тук е моментът да спомена, че въпреки леко ироничните уводни думи – тавата кърти. Което толкова много ме изненада, че все още нямам идея какво точно да напиша за нея освен това толкоз фенско звучащо и крайно неподходящо за сериозно ревю определение.
И така – ритъм секцията няма как да не направи впечатление. Колкото и да е странно да започна от баса и барабаните, те са просто перфектни и наистина се набиват на ухо. И блъскат в него през целия албум. Освен това няма как да пропуснем разбиващия, абсолютно подходящ и връзващ се с лъхащия мирис на ад вокал на Мики Янсон, носещ в себе си духа на онуй що скита нощем и сее ужас. Китарите на свой ред са, както се полага на техничен и мелодичен дет метъл, технични и мелодични. Като тук бонусът е, че са доста повече от второто и е съвсем балансирано присъствието на първото. Защото няма какво да се лъжем, понякога пилежите на пера звучат ужасно, колкото и трудно да се изпълняват.
Самият албум е доста консистентен откъм запомнящи се парчета, доста разнообразен темпово, макар че предимно музиката, която чуваме, е бърза. Въпреки това има необходимите забавяния, носещи дух на тежест и може би дори малко величие. Можем да чуем дори едно почти жизнерадостно парче, което колкото и необичайно да звучи, се връзва по идеален начин с цялостната композиция и далеч не стои не на място.
И тъй с атмосфера на демоничност, майсторлък и изненада, човек се приближава към последното парче и края на това ревю. Ако има какво още да се каже, то би било, че тавата наистина заслужава вниманието на любителите на екстремната музика. Защото може преди да се съберат отново шведите да не бяха измежду най-известните банди, но ако продължават в този дух, след щастливото събитие без съмнение ще се наредят сред тях.
За този автор
