Вторият ден на фестивала „Цвете за Гошо” (10.05.2009) ни предложи още десет групи от българската рок сцена, които свириха в памет на музикалната легенда от близкото минало. Всяка група, освен авторско творчество и чуждестранни кавъри, отново изпълни и по едно парче на Георги Минчев. Близо три хиляди души напълниха Южен Парк, за да видят и чуят Глобален минимум, Destroyer, Реванш, Екс-Рей, Мотив, Фанагория, Фарс, Обратен Ефект, Васко Кръпката, Буги Бенд.
Втората вечер, макар съкратена заради отпадането на „Уикеда” (чиято липса се усети болезнено), определено беше по-интересна и разнообразна от първата. Хубаво време, хубави хора, хубаво настроение. Идеята на организаторите да наложат множество млади или нови групи заслужава аплодисменти, но пък въпросните странно защо заложиха най-вече на кавъри и представиха твърде малко авторски композиции, и то не особено вдъхновено. “Глобален минимум” и вокалистката им (която, ако не съм се объркал, някой незнайно защо реши, че трябвало да му сложи да яде) пяха нежно и бяха приятни, но дамата интересно защо настояваше да ни обяснява твърде много неща. “Destroyer” бяха по-скоро незабележими, а вокалистът определено няма нужната сила за блек метъл вокал. „Реванш” и „X-ray” изпълниха някои не лоши кавъри, но пък не чухме почти нищо оригинално, а и английският им акцент, особено при вторите, куцаше доста. „Мотив“ звучаха и изглеждаха добре, но единственото им авторско парче ми се стори твърде „поп” за такова събитие. „Фарс“ и „Фанагория“ на свой ред не впечатлиха с почти нищо.
Групата с главно „Г” на вечерта обаче определено беше „Обратен Ефект”. Момчетата не само напомниха, че са живи, но и защо са една от любимите рок/ска групи, наред с „Хиподил” и „Уикеда”. В закачливи рими и ритми времето определено минаваше по-бързо, а като чу и „За Марчето”, публиката просто избухна. Определено „Обратен Ефект” се раздадоха на максимум и това се почувства навсякъде, а хората видимо живнаха. Само можем да съжаляваме, че от някъде не изскочиха и „Уикеда”, за да удължат адреналиновото настроение.
Васко Кръпката и „Буги Бенд” пък са просто задължителни, за да има изобщо „Цвете за Гошо”. Не бих казал, че съм и голям почитател, но лежерния им, някак мързелив рок, с дрънкащите китари и съскащата хармоника, завърши вечерта по един наистина подходящ начин. Буги беше както винаги голям, космат и див, а Васко се похвали с няколко нови и не особено впечатляващи парчета. „Старите хипари” си изпяха песните, с което отмина още една година с фестивала, посветен на Георги Минчев.
„Хората с бирата” обаче тази вечер бяха извънредно много, а когато един консуматив влезе в организма, обикновено се налага и да излезе. Повикът на природата очевидно стигна до много фенове, което превърна близките дървета и храсталаци в обществена тоалетна с огромни мащаби. В един момент хората минаваха покрай пътеката и се питаха един друг „Този храст зает ли е?”. Това определено не беше особено приятно и се надявам догодина да има мобилни химически тоалетни на повечко места. Местността около сцената в Южен Парк пък вероятно е изпълнена с боклуци от салфетки до пластмасови бутилки и дано организаторите си свършат работата и почистят като хората.
Напливът на фенове втората вечер беше значително по-голям, което може би значи, че футболната теория (а именно, че доста хора са останали вкъщи, за да гледат ЦСКА-Левски) за по-скромното начало е имала основание. Трябва да кажем добра дума за Z-rock и останалите спонсори, които направиха много, за да се чуе и разбере за „Цвете за Гошо”. За това, че дадоха шанс на много млади групи да натрупат опит и да имат изява пред голяма публика. Надявам се догодина да видим и чуем още по-впечатляващи неща, да видим развитие в българската рок музика, да намерим заместниците на Б.Т.Р, Ахат, Васко Кръпката и останалите рок-динозаври.
За този автор
