Седя си, пуша си последната цигара – което значи, че след малко ще трябва да ида до магазина, въпреки вероломно късния час – и размишлявам върху книгата, чиято задна корица току що затворих. Авторът сам ме предупреди в предисловието за склонността си към литературни експерименти, която упражнява върху себе си, така както и останалите си по-известни или неизвестни особености, та предварително – още повече покрай намека „художествена журналистика“ – се бях отърсил от всякакви очаквания, включително това просто да ми хареса или пък не. Между другото, твърде приятно усещане – позволява книгата максимално да се разкрие пред теб в истинската си светлина – но пък трудно постижимо, поне що се отнася до по-популярните четива, автори, жанрове.
Макар и цялостен сборник от тринадесет репортажа, „Музика за хамелеони“ по кой знае каква причина остави у мен усещането за огледало. Може би е хармоничното разделение – шестте от едноименния цикъл, шестте „Разговорни портрети“, а по-средата – значително по-обемистият „Ковчежета ръчноделки“. Но не е тази съвсем техническа подробност, а промяната в усещането – картинното, почти невинно начало, в което едвам прозира лютия, безскрупулен и безкомпромисен мироглед на автора, преминаващо се през плътното напрежение на междинния очерк, за да се отрази същото, но огледално, в безкомпромисните, дори вулгарни на места картини, през които прониква парадоксално спокойният му и шеговит нрав.
Иначе, Капоти завърта читателя в пъстър калейдоскоп от най-разнообразни и съвсем несвързани помежду си пейзажи, аромати и усещания – от Карибите до френския пазар в Ню Орлиънс, от мегаполиса Ню Йорк до дълбоката провинция, Калифорния, дори Истанбул, макар и за миг – изпълнени с коя от коя по-чудати или пък не толкова фигури, в крайна сметка завити във великолепна, плавна и цветна реч, поглъщаща се почти на един дъх. И дори присъщата му прямота да остави търсачите на дълбоки контекстови реликви до известна степен незадоволени, то любителят на доброто четиво едва ли би намерил повод за оплакване.
Та щом най-накрая затворих корицата – не преди това – мога да отговоря и на очакванията си: „Харесахте ли книгата?“, „О, да.“; „Препоръчвате ли я?“, „Съвсем определено“; „А защо, най-вече?“, „Е… това, ще трябва да разберете сами за себе си.“.
Приятно четене!
–
[b][u]Повече информация от страницата на издателство "Колибри"…[/b][/u]
–
За коментари: http://www.sivosten.com/forum/viewtopic.php?p=197171#p197171
За този автор
