[b]Trivium – Shogun[/b]
2008, Roadrunner
Line-up:
– Matt Heafy – vocals, guitar
– Corey Beaulieu – guitar, backing vocals
– Paolo Gregoletto – bass, backing vocals
– Travis Smith – drums, percussion
Tracklist:
1. Kirisute Gomen; 2. Torn Between Scylla and Charybdis; 3. Down from the Sky; 4. Into the Mouth of Hell We March; 5. Throes of Perdition; 6. Insurrection; 7. The Calamity; 8. He Who Spawned the Furies; 9. Of Prometheus and the Crucifix; 10. Like Callisto to a Star in Heaven; 11. Shogun
Спомням си, когато за пръв път ме запознаха с творчеството на Тривиум, ми ги представиха накратко като „по-добрата Металика“. Без съмнение, това впечатление до голяма степен се подчертаваше от страхотния им кавър на „Master of Puppets“, а и между вокалите на Мат Хийфи и тези на Хетфийлд известна прилика има дори за малко по-претенциозното ухо. Нещо повече – бандата от Флорида свири откровен траш, което добавя още един паралел с метъл-динозаврите, или поне с албумите им от осемдесетте години на миналия век. Но ако трябва да бъдем честни, приликите свършват до тук.
„Shogun“ е четвърти албум за пет години за талантливите младоци, и въпреки доста крехката си възраст, поне в Европа вече се смятат за своеобразен символ на ренесанса на тежката музика. Което обаче съвсем не означава, че групата е престанала да се развива, а възможността да проследяваш всяко следващо стъпало от музикалната им еволюция носи допълнителен заряд удоволствие.
Над час здрава траш-канонада, с продължителни и разнообразни парчета би било прилично определение за последното отроче на Тривиум, стига да не бе твърде непълно, а и до известна степен невярно. Всъщност, по конструкция, „Shogun“ се приближава далеч повече до легендарния „Sound of Perseverance“ на Дет – с прескачането от мелодични в тежки, или пък бързи пасажи, за което усещане спомагат и редуването и комбинирането на чисти и драни вокали, сложните рифове, както и безбожните барабани на Травис Смит, на места наистина напомнящ за Ричард Крайсти.
С други думи, трашът тук е обилно подправен и с елементи на техничния дет. Това обаче не бива да идва като изненада, тъй като фронтменът на бандата има известен опит с жанра, пък и точно техниката е сред най-силните отличителни черти на нейните членове.
Трудно е да се извадят отделни парчета от албума, за сметка на което обаче многообразието му е предпоставка да бъде харесан от доста широк кръг любители на здравия звук. И определено има защо. Отвъд сравненията с именитите предшественици от западната метъл-сцена, „Shogun“ на Тривиум – а и цялата им кариера досега – могат да се нарекат забележителни, като този им албум е просто поредния връх.
За този автор
