Всяка държава си има национален празник. Това е денят, в който всички граждани почиват, празнуват и се гордеят, че са се родили, че живеят и ще умрат като представители на този или онзи велик народ. В нашата родна страна, България, този празник е трети март. Да оставим на страна, че тазгодишните празненства бяха помрачени от злополуката с влака София – Кардам. Да оставим настрана, че гледайки как хората, които отговарят за този сектор се гърчат в родните медии, само и само да обяснят как оставката не била, разбираш ли, акт на поемане на отговорност, а напротив – бягство от нея. Всъщност защо да ги оставим. Това е още един повод да се гордеем, че сме българи. Отново сме опаки на останалия свят и отново си имаме уникално разбиране за живота, вселената и всичко останало.
Но да оставим политиката, от която ни остава вкус на пясък в устата, след всяко гласуване. Такава е била и след освобождението и след 9-тото септември и след 10-тото ноември. Да си намерим повод да се гордеем, че сме българи. От една страна можем да се гордеем от уникалните постижения в спорта, където всеки път като спечелим медал специалистите изчисляват, че това е най-евтиният медал на първенството. Можем да се гордеем и от страната си, от това, че въпреки канските усилия да бъде унищожена природата в България, все още я има, по-красива от всякога. Можем да се гордеем и на отдадеността на учените ни, работещи само и единствено движени от мисълта за ползата за човечеството, поради щото финансова полза нямат. Имаме повод на гордост и от културата ни, която също тъне в мизерия, но ражда таланти. И можем да си представяме какво щеше да бъде, ако имаше и държавна подкрепа.
Но най-вече трябва да се гордеем, че сме як народ. Пролетта пукна, ние не и комай нямаме намерение да го правим скоро. Колкото и да мачкат крехката ни надеждица, все още я имаме. Даже ни отпущиха да скитаме по цивилизацията, ма ние на пук останахме. Трябва да се гордеем с това, че още намираме сили да обичаме в България, да живеем в България и да намираме нещо позитивно, за което да се хванем и да отпразнуваме трети март. Дори в момента през вратата чувам гостите (дошли да отпразнуваме най-българският празник) да ни порицават, че от блока ни не се вее знаме. А представете си, ако всичко ни беше нормално… Сигурно щяхме да се пукаме от гордост по улиците.
Без да се задълбавам в исторически факти е важно да се спомене, че на този ден, точно преди 130 години в Сан Стефано (днес село Йешилкьой близо до Истанбул) е подписан мирния договор, който слага край на руско-турската освободителна война и полага основите на третата Българска държава. Договорът е подписан от граф Игнатиев и Александър Нелидов от руска страна и външния министър Савфет Мехмед паша и посланика в Германия Садулах бей от турска.
Честит трети март. Пожелавам ви след една година по това време, да четете за още повече причини да се чувстваме горди, че сме българи.
–
За коментари: http://www.sivosten.com/forum/viewtopic.php?p=200142#200142
За този автор
