Феята на зъбките (2010)
Пета последователна комедия за Дуейн Джонсън – да кажем, че Скалата се настани удобно в пейзажа на жанра ще е излагане на очевидното. Хубавото е, че му се и отдава. Иначе, в тази поредица, „Феята на зъбките“ е и откровено най-детинска, и в този ред на мисли непридирчива, но при все това относително забавна сама по себе си.
Накратко, предстои ни среща с Дерек Джонсън, някога обещаващ хокеен талант, чиято мечта обаче никога не се осъществява заради тежка контузия. И понастоящем може да бъде намерен в ролята на залязваща звезда от ниска величина някъде из долните дивизии, популярен най-вече заради грубата си игра и способността буквално да избива зъбите на противниците си. Откъдето и очевидния прякор.
По-същественото е, че западането на спортната кариера се е отразило и на характера му, превръщайки го в също толкова безцеремонен циник, неспестяващ „тъжната истина“ никому – дори и на най-малките си почитатели. Като тук всъщност можем спокойно да включим и настоящата му приятелка, с двете и малки деца, които също отнасят своята доза сурова реалност. И именно тази нечувствителност и липса на всякакъв такт му докарват фантастично наказание – Дерек бива призован да изпълнява ролята на същинска фея на зъбките.
Следват, естествено, впити костюми, магически пръчки и доста конфузни моменти, които са и определено най-стойностното в лентата. Не, че не се промъква по някоя дребна житейска истина или поука, порядъчно подсладена, докато самият Джонсън преоткрива мечтателя в себе си, променя постепенно своя мироглед, и тъй нататък, и тъй нататък, но просто „Феята на зъбките“ е съвсем плитичка и с нищо чак толкова по-специална, че изрично да се отбелязва.
Може би по-големият проблем е, че и част от скечовете – а и шегите – не са чак толкова смешни, но поне компенсират с количество. Пък и Скалата видимо се раздава като за подобна непретенциозна роля, успявайки да и вдъхне малко допълнителен живец. Поддържащият състав също не се представя зле, без да блести особено, като въпреки минорната роля, може би трябва да отбележим ветеран-актрисата Джули Андрюс – най-малкото заради идеалната визия за Фея-кръстница.
Но така или иначе, това са общо взето малки плюсове и минуси, затова остава може би да повторя – изцяло детска приказна комедия, „Феята на зъбките“ се гледа, по никакъв начин не е неприятна, дори има на какво да се посмее човек тук и там, но си остава подчертано насочена към най-малките, като на останалите просто няма какво да предложи. Така че това е вариантът евентуално да и обърнете специално внимание – иначе дали ще я погледнете между другото или не, то разлика никаква.
За този автор
