[b]Tinkara Kovac – aQa[/b]
2007
Line-up:
Tinkara Kovac – vocals, flute; Ian Anderson – special guest star on flutes, „She“ and „Me Ni“; Andrea F – vocals, electric guitars; Bungaro – vocals; Ron Strykett – vocals; Colin Hay – vocals; Vojko Aleksic – vocals; Luka Jamnik – vocals, keyboards; Peter Dekleva – electric guitars, acoustic guitars, keyboards, vocals; Marko Stropnik – electric guitars, solo guitar; Daniel Matie – guitars; Denis Scher – bass; Jani Hace – bass; Marko Oblak – bass; Jure Rozman – drums, percussion; Teo Kahnimarovic – keyboards; Rok Lopatic – keyboards; Marino Legovic – piano
Tracklist:
1. aQascape; 2. Worldache; 3. Ujeti Svet; 4. She; 5. Freedom; 6. Nektar; 7. Down Under; 8. Hijene; 9. Faeton; 10. Movyda; 11. Out of my Suitcase; 12. Karnorkoli Gres; 13. Me Ni; 14. Wolf’s Eyelash
[i]“Едно джазирано, нали, блусово – дето можеш да се заклатиш така леко, нали, с тоя ритъм – ама рокче, бих казал…“[/i], ако трябва да цитирам случайно мнение, опасно приближаващо се до професор Вибегало на другарите Стругацки. По моему си е живичък поп-рок, даже на моменти кой знае защо ми напомня Аланис Морисет, ну… по вкус и по цвет, товарищи – нет. И е така. Особено що се отнася до стилове.
Тинкара Ковач, едно от младите явления на словенската поп- и рок-сцена, е родена едва през 1978 година, като в музикално отношение се проявява за пръв път на 19-годишна възраст, през 1997, а през 1999 г. нейно изпълнение е включено в годишната компилация на mp3.com. Идните години, Тинкара пее заедно с блус-легендата Пол Милнс, издава собствени записи и дори подгрява концерти на фолк-рок титаните Джетро Тъл и техния фронтмен Йън Андерсън. През 2005 г. взема активно участие в тържествата около встъпването на новия папа, Бенедикт XVI, и гостува като солист на Ватиканския симфоничен оркестър.
Макар и нахвърляна от моя страна, кратката и кариера е доста забележителна. Със сигурност същото може да се каже и за вокалните и заложби, а фактът, че се е ориентирала към лекия рок и джазираните му варианти, може само да радва почитателите на стила. Последният и албум, „aQa“, излиза през 2007-ма.
„aQa“ е изключително приятно съчетание между нежни вокали, приятен, модерен рок, акустични китари, флейта и чудесна постановка – жива, ритмична и, с една дума, грабваща. Струва ми се, не съм попадал на нещо подобно от руската Мельница насам, и макар че няма толкова прилика, при положение че Тинкара не залага на фолклорни елементи, тръпката е почти същата. Присъствието на изтъкнато име от калибъра на Йън Андерсън, обаче, и то не в едно, а в цели две парчета, струва ми се също е добър атестат за качествата на албума.
Иначе, макар и изпълнен смесено както на словенски, така и на английски, „aQa“ е доволно хармоничен албум и ми е изключително трудно да изтъкна някоя песен над останалите, дори и да имам фаворити. Със сигурност по-важното му качество е способността да създава наистина приятно настроение.
В заключение, няма никак да се учудя, ако Тинкара Ковач се превърне в сериозно явление на поп-рок сцената, и – доколкото мога поне аз да преценя – това ще е напълно заслужено.
За този автор
