Hallmark са всепризнати лидери в областта на „семейната” фантастика и фентъзи за малкия екран. Способността им да работят качествено с малки бюджети и не особено популярни актьори е наистина ненадмината. Оказва се обаче, че не са единствените, които могат да оперират качествено в тази сравнително ограничена сфера на киноизкуството. Живо доказателство за това е три-серийното приключение “Tin Man”, копродукция на Sci-Fi channel и RHI Entertainment от 2007 година.
Кратката поредица всъщност представлява една действително модерна и оригинална адаптация на безсмъртната детска класика „Магьосникът от Оз”. Това обаче съвсем не трябва да ви залъгва, защото в случая не става въпрос за филм, предвиден изцяло за деца. Атмосферата във филмите е много мрачна и интересна, сюжетът е значително променен и изместен в друга посока – по интересен начин се явява един нов поглед над книгата, но същевременно и нейно духовно продължение. Идеите на сценаристите Стивън Мичъл и Джил Блотефогел са пропити с много въображение, като без да губят духа на оригинала, представят един нов свят, които сам по себе си е много интересен, като носи един особен нюанс в себе си, много близък до творчеството на Жул Верн.
Главната героиня ДиДжи (DG – по инициалите на Дороти Гейл от оригинала) живее скучен живот в затънтено американско градче, работейки като сервитьорка в крайпътен мотел. През цялото време самата тя усеща, че мястото и не е тук и подозренията и се оправдават твърде скоро. След поредица от необичайни перипетии тя попада в О.З., сив и мрачен свят, променен от тъмна магия. Докато се опитва да разбере къде всъщност е попаднала и какво се случва наоколо, тя открива няколко особени спътници – човек с цип на скалпа, половината от чийто мозък е бил изваден, защото е знаел страховита тайна, лъвоподобен хуманоид със способност да вижда в бъдещето и мъж, затворен в тенекиена броня, забита в земята, принуден да гледа отново и отново как измъчват в семейството му. Пак ще кажа, че сюжетът е изключително мрачен, интересен и необичаен, и вероятно ще изгледате трите части на един дъх, затова няма да ви разкажа повече от него.
Ако работата на сценаристите заслужава отличен, то режисурата и актьорската игра са малко по-колебливи. Остава впечатлението, че разделянето на продукцията на три части е станало малко насилствено – на места просто не се случва достатъчно много, за да оправдае разточителството във времето. Финалът за сметка на това е силно незадоволителен – твърде кратък и оставящ някои въпроси открити. Ъгълът на камерата пък не винаги е твърде подходящ. Нищо от това не вреди съществено на изживяването и със сигурност ще се насладите на една добра продукция, дори и тук-там да има какво да се желае.
Актьорският състав е повече от задоволителен и си върши работата много добре. Заслужават да бъдат отличени най-вече Нийл Макдонау (Тенекият човек – Уайът Кейн), Алън Къминг (Глич) и Катлийн Робъртсън (Азкаделия, която е престъпно секси). Главната героиня – Зои Дешанел – позната ви от „Фал старт” и “Да, човече”, е колеблива на места, но пък определено притежава излъчване.
Продукцията се движи в рамките на един сравнително ограничен бюджет от 20 млн. долара, които обаче определено са отишли по предназначение. Декори, музикално и артистично оформление са реализирани изключително добре, като и трите части са наслада за окото, която притежава един много конкретен оттенък, който ще ви помогне да си спомните за филма години, след като сте го гледали. Не е случайна и наградата „Еми” за грим и ефекти – те са на много високо ниво, като никъде филмът не изглежда претруфен или изкуствен.
„Tin Man” е филм, който спокойно бихте изгледали както сам, така и с вашето семейство и приятели. Въпреки определени проблеми, той една наистина приятна алтернатива за прекарване на свободното време, като е гарантирано удоволствие за малки и големи. Приятно гледане!
За този автор
