Морган Фрийман, Антонио Бандерас и обирът на живота за един крадец пред пенсия. Ако добавим и малко руска мафия, по изключение с имена, които не навяват мисли, че всъщност великият братски народ е съставен изключително и само от емигранти от Балканите, ще получим прекрасната комбинация за убиване на време. Сценарият вече сме го гледали – от забавните реплики, през самия обир – е, може би в малко по-различна светлина и с по-малко неочакван край, но все пак оригиналност няма в големи количества.
Затова пък филмът е доста консистентен, действието се развива плавно и темпото нараства, когато е необходимо и колкото е необходимо. Морган Фрийман прави обичайната си добра роля, от което печели само лентата на Мими Ледър. Бандерас малко поостаря, за да битува в кожата на секси мачо, но въпреки това се справя добре като зрял сваляч. Поддържащият състав също се представя много добре и като цяло впечатлението, като за крими трилър, е много положително.
Естествено, филмът си има кусури. Едно на ръка че историята се експлоатира в Холивуд от десетилетия, но и дребни елементи като това, че метрото винаги минава баш до или под трезора вече започват да дразнят. Високотехнологичните джаджи пък все едно са взети директно от склада на някоя друга продукция, но какво пък – в крайна сметка рециклиране му е майката. И на последно място – забавлението е гарантирано, но смисъл, ако човек се опита да търси, може спокойно да се прекръсти на Диоген, да заживее в бъчва и да ходи със запален фенер.
Може би малко липсва екшънът. Нещо „по-така” би се вързало в цялостната картина. В умерена доза, разбира се. От друга страна обратите пък са доста, а развръзката е прелюбопитна, пък и темпото не е като да е бавно и протяжно, така че по този параграф е по-скоро лично усещане, отколкото обективен факт. Споменавайки повратите, може би трябва да допълним, че можеше да са малко по-добре разпределени по продължението на филма. Човек остава с впечатлението че в края нещата започват бясно да се завъртат около всичките си оси, което носи и известна доза объркване. Но не в такава степен, че да не се преживява.
Бихме могли да отбележим и добрата игра на българската част от екипа. Велизар Бинев и Сисо Камбуров се справят наистина добре, което отваря въпроса защо всъщност нямаме сносно кино. Очевидно не е заради липса на актьори. Но това е друга тема. Друг положителен факт според мен е, че трудно човек би забелязал, че всъщност част от лентата е снимана на българска земя ако не знае предварително. Защо да е положителен? Ами малко беше странна – в един друг филм – комбинацията от мафиоти и Националния дворец на културата.
Така че, в заключение – приятен трилър, с който човек може да прекара много добре някой час, но нищо повече. Поредната впечатляваща роля на Морган Фрийман, който като че ли успява да превърне дори по-скоро средняшки филми в нещо малко отгоре. Така че, ако си падате по жанра – това е вашата лента.
За този автор
