„The Visitor“ е особен филм. Трудно е да се ревюира, защото безспорно оставя противоречиви чувства у зрителя. Това е една от онези леко романтични драми, които не само след края си, но и докато траят, предизвикват едно необичайно усещане за спокойствие и тишина. „The Visitor“ притежава красотата на хубавите драми, съчетава я с арабски ритми и малко любов, но някак не се възползва напълно от потенциала на тази комбинация.
Историята се завърта около вдовеца професор Вейл (Ричард Дженкинс), който заминава за Ню Йорк да представи новата си книга, но в апартамента си намира млада двойка нелегални имигранти. Вместо да ги изгони, между тях се завързва приятелство. Младият сириец Тарек (Хааз Слейман) му помага да преоткрие себе си в музиката, а Вейл, заедно с майка му Мона (една от най-известните израелски актриси – Хиям Абас) опитва да го спаси от имиграционните власти. Основният въпрос е, кой всъщност е посетителят – дали роденият в Америка, но живеещ сиво и безлично, или чужденецът, изградил животът и мечтите си в чуждата страна. Действието се завързва и разплита интересно, сценарият е много добър – смесица от мажорни и минорни настроения, които нито ви разсмиват, нито ви депресират прекалено много.
Актьорската игра на Дженкинс и Абас е великолепна и номинацията за Оскар на първия за главна мъжка роля не е случайна. Хааз Слейман и Данаи Гурира не са на нивото им, но със сигурност не се представят и зле – и двамата са особено разведряващи и балансират успешно филма, правейки го гледаем и за по-непретенциозната аудитория. Режисурата на Томас Макарти е от класа и не разочарова – важните моменти са уловени от най-добрите възможни ъгли, което неминуемо допринася за усещането, за разбирането на филма. Саундтракът си върши работата, без да е нещо особено.
Всичкия този потенциал обаче остава някак недоразвит в „The Visitor“ – нито едно от отношенията между персонажите не стига завършек, никой от героите (освен Вейл) не получава възможност да се „разгърне“ на екрана, да покаже развитие или поне изцяло характера си, което някак ги засенчва. Филмът въпреки това е въздълъг и има в себе си няколко момента, които ми се сториха твърде протяжни и някак неловки. Краят е колеблив и малко разочароващ.
И все пак е хубав филм. Препоръчвам го на онези, които харесват по-спокойните, обикновени филми с драматичен привкус, или просто търсят нещо красиво за гледане преди сън. В този случай, „The Visitor“ ще ви допадне почти сигурно.
За този автор
