Грозната истина (2009)
Отдавна свикнахме да гледаме Джерард Бътлър в екшън-амплоа, така че появата му в (поредната) романтична комедия е малко изненадваща. Шотландският здравеняк обаче показва завиден талант и в забавното поприще, и ако щете вярвате, но в тандем с русокоската Катрин Хейгъл съумяват да превърнат „Грозната истина“ в сигурно най-добрата подобна лента, излизала до момента през настоящата година.
Като основен сюжет новата лента на австралиеца Робърт Лукетич, добре познат в жанра със своята „Професия блондинка“, всъщност не е нищо забележително. В лицето на телевизионната водеща Аби Рихтер ни предстои среща с поредната модерна, еманципирана мадама – фурия в професионалната си кариера, но в личен план плахо изчакваща появата на правилния мъж. Естествено, обградена от съответния антураж, или въобще, без да навлизаме в някакви и без това излишни подробности, ако нещата спираха дотук, то филмът съвсем спокойно щеше да се нареди на опашката относително еднакви, малко безвкусно сладникави и предимно посредствени себеподобни.
Нещата обаче вземат пълен обрат с излизането на сцената на Майк Чадуей – по призвание също журналист, но с коренно различно поле на изява. Водещ на пиперливо шоу, разглеждащо от доста остри ъгли войната между половете, Майк е почти пълна противоположност на Аби – откровено вулгарен, брадясал мачо, врял и кипял обаче в безбройни сражения с противоположния пол. И може би малко неочаквано сведеното им отгоре сътрудничество и страхотната антипатия от пръв поглед този път няма да породят голямата любов, а Чадуей ще се вживее в ролята на гуру, просветляващо невинната си колежка в тънкостите на занаята, но и това не е кой знае колко оригинален въртел за комична романтика.
Въпреки доволно обикновения си на практика сюжет обаче, „Грозната истина“ има някои доста отчетливи преимущества. И най-първо, лентата определено е унисекс – никога не си го признаваме, но при девет от десет романтични комедии, когато историята е по-сълзлива, на мъжката половина от публиката се налага да постисне зъби тук или там. При новото отроче на Лукетич това не се налага – австралиецът е успял чудесно да напасне „мъжкия“ и „женския“ хумор, спрямо двамата главни герои, разбира се. А да може равностойно да се забавлява по-голямата част от киносалона вече е голям бонус.
Може би като следствие донякъде на това идва и вторият гигантски плюс – филмът всъщност е смешен, при това порядъчно. Пак по принцип, романтичните комедии обикновено са повече романтични и по-малко комедии, с малко повечко драма, и колкото и да са хубави, не минават точно за най-забавните. Тук обаче, с остроумния и малко пикантен диалог, с доста щурите на места изпълнения, събития и сцени, както и чудесното присъствие – и партньорство – на актьорската двойка в светлината на прожекторите, човек съвсем определено има на какво да се посмее.
Няма да се спирам детайлно на останалите подробности. Поддържащият състав в случая няма прекомерно значение, остава до голяма степен в сянката на Хейгъл и Бътлър, но си свършва работата на съвсем прилично ниво. Същото може да се каже обобщено и в чисто техническо отношение. Или с други думи, гледа ли ви се добра комедия, този път късметът ви се усмихва, дори със заглавие „Грозната истина“.
За този автор
