Агент под прикритие (2010)
Да започнем отзад напред – малко скучен, но все пак забавен тук и там, новият филм на Джеки Чан в общи линии се зяпа. Пък и иде реч за съвсем очевидно детска лента, така че лесно можем да и простим и повърхностността, и малко беззъбия хумор – поне в по-голямата им степен. Съвсем различен остава въпросът, че хонконгският актьор има не една или две къде-къде по-запомнящи продукции, и „Агент под прикритие“ едва ли ще възторгне прекомерно дори най-заклетите му почитатели.
Като всеки уважаващ себе си таен агент, Боб Хо води двойствен живот. Проблемът му е, че и на двата фронта е еднакво напечено – не стигат световните проблеми, но и у дома му се налага да се разправя с три фурии, в лицето на хлапетата на своята приятелка. Нещата обаче се объркват генерално, щом хищната петролоядна бактерия, която Боб стриктно съхранява, попада в ръцете на руски терористи – не без участието на маломерната банда. Е, от тук нататък можете да се сетите какво се случва, а шансът да сгрешите е пределно малък, и така чак до щастливата развръзка.
Джеки Чан крачи бодро към шейсетака, но засега поне не му се отразява, което може всъщност само да ни радва. За съжаление, в „Агент под прикритие“ бойните сцени са малко по-ограничени на брой, най-вероятно заради целевата аудитория, но въпреки това все още има какво да се види. Подрастващите екранни герои също се представят добре – за деца във филм не е и някаква изненада – а малко по-безличен е като че ли само поддържащия състав. По-конкретно Били Рей Сайръс, разнообразяващ се изглежда малко от „Хана Монтана“, не обаче особено успешно, и Амбър Валета, на която ролята на мама също не позволява кой знае какво.
Русите пък, както може да се очаква, страдат далеч по-осезаемо от болезнен акцент, отколкото от гениална зловредност. Макар че колкото да бъдат отупани от Джеки – работа вършат.
На фона на написаното, чак до там да ви го препоръчам няма да стигна, но всеки от нас е виждал и далеч по-лоши неща от „Агент под прикритие“. Друг е въпросът, че чак за кино определено не си заслужава парите, а и дори и билета настрана – не е изживяване като за широк екран. Освен ако, разбира се, изрично не планирате да заведете малките си деца, но пък дори тогава може би по-добре да се спрете на някоя шарена анимация. Този час и половина няма да е чак безвъзвратно опропастен, но сред възможните варианти би се класирал едва около средата, така че все пак имайте едно на ум.
За този автор
