[b]Явлението (2008)[/b]
Напоследък разсъждавам за този подвид на Хомо Сапиенс, наричан Творец. Въпреки че творчеството и творенето са територия на духа и са неподвластни на каквито и да било метрични оценки, то и творците са хора. И нищо човешко не им е чуждо, включително този бич за здравето (умствено и физическо) – болестите. Но понеже творците са малко по-различни хора, то и болестите им ще да са по-странни.
Та, наблюдавайки развитието на режисьора Шаямалан в последните години – без да съм специалист – долових сигурни симптоми на поне няколко разпространени заболявания: творческа деменция, скоротечна безидейност, злокачествено бездарие – клиничната картина лъсва с пълна сила още през първите няколко минути на „Явлението“.
Сюжетът може да се обобщи в едно изречение: ами то случи се най-накрая. Ако трябва да го допълня (като препратка към мои любими фантастични автори), би звучало може би така: всичко живо е трева, но те не вървяха като хора, защото денят на трифидите вече бе настъпил, а дългият следобед на Земята свърши преди понеделник да започне в събота. Звучи странно, нали? За съжаление, сценарият не може да се доближи и на километър от подобни идеи, защото е рядко безсъдържателен и предвидим.
Но нека поговорим за ужаса. Ужасът е онова нещо, което те сграбчва с лепкави пръсти за гърлото и те кара да пищиш. А в по-добрия случай – да стискаш ръката на другарчето или облегалката на стола. Ужасът не е, да повторя, не е поредица от гнусно изглеждащи сцени, от рода на пръснат мозък или градинска косачка, минаваща през човешко тяло. Напъните на Шаямалан ме караха да стискам зъби от досада, а ми идеше да пищя заради толкова очевидно провалени кадри, че и първолак би ги режисирал по-добре.
Актьорската игра по-добре да не я споменавам въобще – Марк Уолбърг (който понякога все пак се представя добре) сякаш участваше в друг филм, и така и не можа до финалните надписи да се досети къде се намира. Зоуи Дешанел беше свеж полъх сред останалото бездарие, но не спасяваше положението.
В заключение – по-добре то да не се беше случвало изобщо…
За този автор
