[b]Банковият обир (2008)[/b]
Базиран не просто върху истински случай, а на един от най-нашумелите обири на миналия век, „Банковият обир“ ни връща в Лондон, в началото на седемдесетте години, когато над три милиона паунда във вид на суха валута и още по-сухи бижута биват задигнати от трезора на местната банка на Бейкър Стрийт, а извършителите така и не биват разкрити. Но всъщност далеч не това го прави добър филм – на обири от всякакъв калибър, с всевъзможен антураж изпълнители, отдавна сме се нагледали.
Цялата пикантерия на „Банковият обир“ е в събитията, които го заобикалят отстрани. Извън контекста на самото престъпление, лентата ни хвърля насред няколко свързани с един друг скандала във висшето британско общество, на фона на които невероятния размах на обира изглежда едва ли не почти невинен. В това отношение доста спомагат и хумористичните краски, които му придава на места сценария, а и самите участници, изглеждащи почти като група случайни неудачници.
Не може да се пропусне и актьорската игра, наистина на доста високо ниво, дори в лапите на Джейсън Стейтъм, където изглежда чак малко странно – все пак с подобна визитка човек очаква да го гледа в малко по-силови и по-непретенциозни роли. Докато тук малко напомня по-„старовремските“ изпълнения на Брус Уилис, дори да оставим чисто визуалната прилика настрана, а и английският акцент му приляга идеално. Не по-лоши думи заслужават и останалите, макар и по-малко фамилиарни имена и физиономии.
В резюме, действен, с лек комичен привкус и едновременно с това доста сериозен трилър, способен да задоволи поне няколко различни вкуса в зависимост от настроението, „Банковият обир“ не е филм, който чак да не е за изпускане, но пък едва ли ще остави и разочаровани зрители на финалните си надписи.
–
За коментари: http://www.sivosten.com/forum/viewtopic.php?p=201318#201318
За този автор
