[b]“Щамът Андромеда“ (2008)[/b]
Гледах филм. Особен филм, тъй като обикновено екранизациите по научнофантастични романи влизат в две категории. В първата попадат странните и често извратени кръвосмешения на сценария с оригиналната книга, които нерядко биват отхвърляни от зрителската маса, при това с право. Втората пък включва опитите да се пресъздаде мот-а-мо действието, обикновено нескопосано, тъй като този клон на художествената литература просто не подлежи на директен подход. Разбира се, в някои частни случаи, плод на гения на отделни субекти в рамките на филмовото творчество, се получават качествени резултати – нещо като пропорционална смес между гореизложените две. Но те като цяло са рядкост.
В конкретния случай обаче има цели две високо отстоящи отправни точки. От една страна Майкъл Крайтън, който сам по себе си е автор-сценарист, сиреч произведенията му не се нуждаят от особена модификация, за да бъдат реализирани цветно. От друга – великолепната, но антична адаптация на същия този роман от 1971, която навежда на мисълта за римейк. Но не би. И точно такъв филм досега не бях срещал.
В първия половин час от първата му серия, бидейки реализиран в две мини-серии от по около деветдесет минути, зрителят би могъл да премине през целия спектър от изненада, възмущение и недоумение. Стига да познава изходното произведение. Едно на ръка, фабулата е силно модернизирана – не само като техника и ефекти, но и като събития и понятия. Идеи и концепции като биотероризма, военната параноя настъпила след войната в Залива от последното десетилетие на ХХ век и събитията от 11 септември биха изглеждали непонятни в контекста на оригиналния роман от 1969. Медийното изнудване в стил новия век, натиска върху управляващите от страна на журналистическото съсловие е друга част от нещата, които прехвърлят новия щам на Андромеда в съвремието. И превръщат първоизточника в анахронизъм, до степен в която започваш да се чудиш дали гледаш същия филм и дали си чел същата книга.
И в точно този момент, в който си стигнал до пика на недоволството си, действията на екрана се връщат в руслото на оригиналното произведение, без това по никакъв начин да навреди на последователността на събитията. И още повече – без да навреди на същността на основните персонажи, за да се отплесне отново, в да го наречем третата част – към ново допълнение към оригиналния сюжет.
„Щамът Андромеда“ от 2008-ма година прилича точно на това. Все едно, че върху оригиналния, суховат и доста научно ориентиран роман на Крайтън са добавени още поне две модерни повести. И това го превръща в някакво ново цялостно произведение, макар и носещо същото име.
Филми от подобна категория биха могли да направят огромно впечатление, и то по най-простата видима причина – вложената в тях творческа мисъл и енергия. Точно на фона на изкуствените продължения на стари ленти, техническите римейкове и нефелните опити за предъвкване на класически произведения по вкуса на новия зрител с помощта на тонове ефекти. А дали не би трябвало да се превърнат в нещо по-традиционно за съвременното кино? Не зная. Но бих искал да видя поне още един подобен опит.
За този автор
