[b]Такси 4 (2007)[/b]
Спомняте ли си еволюцията на Такситата? „Такси“ беше култова навремето комедия и съвсем резонно това доведе и до неизбежното продължение. „Такси 2“ беше добър на свой ред филм – малко като първия, но все пак готин и достатъчно забавен. „Такси 3“, от своя страна, общо взето влизаше в рамката нелош, доста подобен на предишните две части, но пак се гледаше, ако човек си затвори очите тук и там.
Предполагам вече подушихте градацията, или по-точно деградацията в серията, и – за голямо съжаление – с абсолютна увереност можете да разчитате на обонянието си. Новото „Такси 4“, в най-добрия случай, вече е доста слаба водица.
Дори да си позволим за миг да забравим, че е плътно в калъпа на едно, две и три – т.е. съвсем не леко банален – и като собствена продукция четвъртото такси не вози никак гладко. Честно казано, отдавна не бях виждал толкова изтъркани скечове средна ръка, събрани на едно място в нов иначе филм, при това доста очакван, съпроводен с порядъчно шумна реклама, че и с етикетите френско кино, легендарна поредица – запазени марки уж на доброто забавление. Е да, ама не – даже удоволствието да бройкаш звезди на задната седалка този път липсва – един Джибрил Сисе и една безкрайна, сива като лондонска мъгла скука.
Какво хубаво мога да кажа – май нищо особено. Визията като цяло не е лоша, но пък е прекалено добре позната, а дори и отвъд това не е нищо ново под слънцето. Саундтракът също куца – малко Горан Брегович, много нищо. Не, че е лошо оформлението и звуково. Актьорското изпълнение – и то е прилично, доколкото филма въобще го позволява, а тези рамки са сравнително теснички. И толкоз.
Така че, ако храните някакви надежди да се посмеете евентуално час и половина един хубав летен следобед – по-добре ги оставете да умрат от глад. По-хуманно е някак. Аз поне така и не се съумях да се засмея – но следващия път, за разнообразие, може да опитам и с комедия. Казват, че помагала.
И остава единствено да се надяваме, че няма да има „Такси“ номер 5, а Люк Бесон ще се заеме с нещо друго, тъй като с тази тенденция не само Сами Насери явно ще трябва да си играе съвсем сам, но и малкото светли моменти и проблясъци вероятно ще се дължат на изтърканата до блясък повърхност на поредицата – а това вече съвсем няма да се гледа, дори през съответните очила.
За този автор
