[b]Таласъмстващи всех стран, соединяйтесь![/b]
Свежо настроение ми бе духнал в лицето старозагорският вятър.
Разроши ми и косите тематично, за да мога да се явя в най-приемлив таласъмски вид.
Абсолютният новобранец на тия срещи, за да се слее с опитните таласъмовци, таласъмки и таласъмчета, разчита основно на подобен камуфлаж.
Подобна маскировка не подлъга обаче опитния нюх, и бяхме разкрити. Най-добрата защитна реакция е нападението, затова тръгнахме да се запознаваме с когото сварим. Мило озъбване и здраво ръкостискане бяха нашите първи крачки към приобщаването. Дружелюбност и отзивчивост беше ответната реакция.
Хубаво място бяха избрали организаторите таласъмски. Уютен дом насред прохладната гора, изобилстваща от блещукащи бистри гьолчета с прилягащите им земноводни и антропоморфни по бански. Хич не се притесняваха от гигантски щъркели, обаче, водолюбците от втората група, и вдигаха врява съвсем до таласъмската обител.
Някъде по обяд жегата вече беше изпяла своята приспивната песен, и участниците в мероприятието се бяха разхвърчали кой накъдето сметне за добре – към сладки дрямки, вкусни хапки или пъстри разходки. Не обърнали много внимание на програмата, отхвърчахме и ние като мухи да си търсим главите. Мигахме и снимахме на поразия. Високи дървета, уютно малко блато и ленива рекичка с шарените й водни кончета. Минахме и покрай изоставени къщи, кой знае дали все още обитавани от домашните си духове. Чини ми се, обаче, че техните стопани до един се бяха пренесли в някои от многото нови хотелски комплекси, защото тия къщи пустееха в призрачна разруха. Но такава е съдбата на сътвореното от хората. В пълен контраст с разрушеното, на това място природата тържествува.
Старозагорските бани се намират край местността Богородична стъпка – скално образувание във вид на стъпало. Легендата гласи, че е било оставено от самата Богородица. За покровител на селището се счита богинята Майка. Без съмнение тя е пазителката и на тъй лековитите извори, привличали какви ли не странници. Неин образ е иззидан в центъра, до руините на старата римска баня и сградата на все още запазената съвременна.
Надиплената Средна гора е прегръщала еднакво топло със своите минерални води и агресори, и защитници. Най-голямата благодарност, измислена от човека, към тая заобикаляща ни жива зеленина е – легендата. Разказана като приказка или изпята в песен. На първа мисъл безсилна, тя най-силно внушава почитание към всяко дръвче, тревичка, всеки стрък билка.
И тъкмо за награждаването на такива легенди се бяхме събрали всички. Всеки един нас си имаше предназначението, но лагерите все пак бяха два – ръкопляскащи почитатели и покланящи се причинители-творци. Конкурсът за литературно произведение, базирано на фантастичното и приказното в българският фолклор и митология, тази година привлече рекорден брой участници. Един роман и близо шестдесет разказа говорят за сериозна и ожесточена конкуренция. Добрата новина е, че тази година има присъдено и първо място (след като предните два конкурса такова не беше дадено). Божидар Грозданов спечели първото място с разказа си „Пропуснатия Град”, след него на втора позиция се нареди абсолютният дебютант Теньо Динев със „Сърце и Самодива”, а журито класира на трето място „Букет кокичета” на Александър Лютов, и Ценка Бакърджиева с нейната „Приказка за кръвта”. Остава само да се надяваме новият сборник да се появи в книжен вид възможно най-скоро и да попълни колекциите ни с митологични разкази.
Но преди това съботната програма включваше лекции на теми “Животът след 30 години” и “Как интернет променя съдбите на хората” с водещ Тихомир Димитров, работилничката на Една, срещи с писатели и много свободно време. Учудващо много народ имаше желание да слуша тези лекции, предвид ранния им час, петъчния махмурлук и сравнително неизвестния за фендъма лектор. Но и имаше защо – темите бяха интересни, добре представени и най-важното – получи се активна дискусия. Импровизираната работилничка на Една беше акцентирала върху боди арта, а срещите с авторите бяха ползотворни както за феновете, така и за пишещите.
След церемонията по награждаването дойде прохладата и най-активната фаза на деня. Следваха Маскен бал, боди арт, песни с китари, игри на карти, мафия и фризби, както и изяждане на традиционното чеверме. Забавление до малките часове на нощта. А неделята разпрати гостите на Таласъмията във всички посоки на България, до следващата подобна сбирка.
Това са моите впечатления – леко несъобразени с приготвената програма, но изборът на всеки човек е различен, и в тая насока ограничаващи наставления нямаше. Малко по-подготвена и внимаваща ще бъда, вероятно, следващата година. Не бих пропуснала.
За този автор
