Казвам ти, Сандо, свободата е на дъното на чашата с ракия… Изпразниш я, удариш по масата, пък изпъшкаш и като че ли криле са ти пораснали и ти иде целия свят да обиколиш. Но пък защо ти е да ходиш където и да е? Виж ги влаковете, дето фучат край нас – има ги от онези товарните – тежко, тежко клепат, понесли сякаш товара на целия свят, пуфтят, потят се и едва се влачат. Ами пътническите? Тръгне, спре, тръгне, спре – тук си каже някоя приказка, там качи кашон, малко по-нататък слезе пътник, въобще я стигне закъдето е поел, я не. Експресите, ех, експресите са друга приказка. Само свирне да предупреди и изфучи, ходи го гони, ако си нямаш работа. Обаче дори и те по релси се движат. Смееш ли да кривнеш, а? Не смееш, нали… За всеки влак си имало пътници, казват, аз пък друго ще ти река – за всеки влак си има гара. Колкото и да препускат назад-напред, винаги има място накъдето ги тегли локомотивът. Носят спомена със себе си, споменът за този залез и лехата с теменужки отпред, накривената керемида на покрива, помнят всяка дребна подробност… И може накрай света да идат, ама пак тука ще се върнат. А ти ме питаш защо вече не пътувам? Че защо ми е да пътувам, след като цял живот по релси Михаля ще гоня, а накрая – грохнал, стар и уморен – ще се дотътря до милата ми гара и тук ще си издъхна. А тя – гарата – от грижи има нужда, не може да я изоставиш на произвола на годините, пък после пак същата да си я искаш, каквото си я спомняш като млад…
Ох, нещо се разприказвахме… Я иди оплеви градината и донеси още едно шише ракия от зимника… то скоро тук влак няма да мине…
За вот и коментари: http://www.sivosten.com/forum/viewtopic.php?t=3489
За този автор
