Splinter Cell Conviction

Ивайло Керемидарски - Rogue юли 22, 2007 Leave a Comment Кулинария

Не си падам много по екшън игрите. Не са моя тип забавление. Но един ден попаднах на игра, която ме зариби здраво – Splinter Cell. Играл съм три от общо четирите излезли до момента на пазара игри и останах доста доволен. Основата на играта беше базирана на криене по сенките, безшумно промъкване и откриване на секретна информация или с други думи – stealth gaming. Героят от поредицата е Сам Фишър, леко застаряващ вече таен агент от Трети Ешелон (секретна организация на NSA), „който все още владее някои трикове”.

В последната игра от поредицата пусната по магазините (Splinter Cell Double Agent) геймплея беше леко променен – вече криенето и дебненето не бяха основните ви цели. Докато Сам е бил на мисия нейде на чужда земя, се случва инцидент и дъщеричката му умира. Това го кара да попревърти и да изпадне в депресия за няколко месеца, след които иска разрешение да бъде изпратен в Близкия Изток като двоен агент. Там сте пред избор – да служите на страната си или на терористите. Изхода на играта зависи от това, как играете.

Та, да си дойдем на думата – Splinter Cell Conviction. Пичовете от UbiSoft са решили да продължат историята на Сам и заедно с това, да променят целия геймплей. На почитателите на „добрия стар Splinter Cell” сигурно няма да им хареса особено, но мен лично ме радва. И така, Сам е вече беглец, който е издирван от горе-долу цялата полиция или по-точно, тя е инструктирана да се „оглежда” за него. Да разберете защо е гонен пък е основната ви задача. Сега Сам наподобява клошар – пуснал е дълга коса и брада, облечен е в износено палто с качулка, която слага когато е сред хора и малка чантичка през рамото, където са наличните му джаджи.

Свободата в играта е на невиждано ниво – можете да вземете/бутнете/пипнете всеки един предмет около вас. Можете да целите полицаите с маси, столове, кашони, кафе машини и всякакви други неща каквито си намерите, да барикадирате врати, прозорци и пр. Сега всички оръжия и машинки трябва да откриете на черния пазар, а не ви падат от небето. Това, че Агент Фишър е позастарял, не му пречи да тупа здраво полицайчетата, било то с подръчни средства, било с голи ръце. Поради това, че в играта постоянно трябва да се движиш нанякъде, нерядко ти се налага да предизвикаш паника като откраднеш телефон/лаптоп/гръмнеш близката количка за сладолед, за да се затичат униформените натам, а вие да минете необезпокоявани. Друго интересно нововъведение е възможността ви да разговаряте със случайни минувачи по улиците и така да научавате интересна информация. Единствената скала в тази поредица се очертава да е тази, която за разпознаване – колкото по-ниска я държите в близост до полицай, толкова повече имате шанс да не ви разпознае; качите ли я до максимум – ще се приближат бавно и тактично към вас, преди да почнат да пуцат.