[b]Slayer – South of Heaven[/b]
1988, Def Jam Records
Line-up:
– Tom Araya – bass, vocals
– Jeff Hanneman – guitar
– Kerry King – guitar
– Dave Lombardo – drums
1. South of Heaven; 2. Silent Scream; 3. Live Undead; 4. Behind the Crooked Cross; 5. Mandatory Suicide; 6. Ghosts of War; 7. Read Between the Lies; 8. Cleanse the Soul; 9. Dissident Aggressor (Judas Priest cover); 10. Spill the Blood
Годината е 1988. Американската траш-вълна е по-мощна от всякога, а само две години по-рано Слейър са хвърлили бомбата с нерядко посочвания и до днешни дни за най-добър в жанра албум на всички времена, „Reign of Blood“ – излизайки едни гърди напред в негласната надпревара между локалните „големи четири“.
Вероятно затова и „South of Heaven“ идва като гръм от ясно небе. Сигурно ще ви прозвучи изключително странно, ако никога не сте слушали Слейър – или поне класически, здрав осемдесетарски траш-метъл – но четвъртият им албум не просто силно отърква стиловите граници, той е шокиращо мелодичен. И безкрайно бавен.
Последното съвсем не значи, че не дава най-доброто, на което е способна групата. Налице е китарната лудница, представляваща дуета между Ханеман и Кинг – със сигурност един от двата най-перфектно синхронизирани на всички времена – макар че двамата отпускат до голяма степен дистържъна. Тук са и превърналите се в запазена марка барабани на Дейв Ломбардо, а цялото – както обикновено – е споено от баса и вокала на Том Арая. Е, последният звучи леко особено чак толкова изчистен.
Докато закоравелите почитатели на безкомпромисния траш все още не могат да разберат откъде им е дошло, обаче, „South of Heaven“ намира своето доста особено място. Отпървом, Слейър показват, че може да се прави и по-другояче, и то успешно, разчупвайки установените стилови шаблони. Всъщност, правят го дотолкова успешно, че албумът се превръща в тяхната най-комерсиална тава. От друга страна, доколкото комерсиалност звучи като мръсна дума в отделни уши, по-голямата възприемчивост на този отделен албум разширява аудиторията им – пък и не само тяхната, но и като следствие на жанра изцяло.
И доколкото е спорно по кое време именно Слейър се отличават като крале на траш-метъла, то „South of Heaven“ със сигурност има своя дан за това, като един от емблематичните за цялата им кариера албуми.
За този автор
