От необикновени по-необикновени артефакти, потайна база, окомплектована с неизменния шантав супергений, и – в случая – двойка агенти от Сикрет Сървис със задачата да ги издирват, изземват и съхраняват на топло, далеч от шавливите пръсти на целокупното човечество и неговата подземна порода. Къде ли сме го гледали всичко това?
Вероятно, ако започна да изреждам, няма да ми стигне и половин страница, но пък сравненията не са и от толкова голямо значение. Поне едно стана ясно след двойния премиерен и първия регулярен епизод на единственото (ако не ме лъже паметта) чисто ново фантастично шоу настоящето лято – „Хранилище 13“ няма да ни предложи нищо невиждано под слънцето, но пък за сметка на това обещава да бъде забавен. Каквото и да си говорим, този тип приключенски мистерии, стига да са направени с доза хумор и малко мисъл, спокойно могат да продължат да шестват през десетилетията, променяйки се единствено откъм ефекти и добавяйки по някой нов лаф.
А поне на пръв поглед, тотално неизвестният Брент Моут, в комплект с опитната Джейн Еспенсън, добре позната с работата си по „Бъфи“, „Бойна звезда Галактика“, а в по-скоро време – „Долхаус“ и „Каприка“ – са си свършили работата на достатъчно добро ниво. Като се замисли човек, от ключово значение са два основни фактора – изборът на чудати приспособления и странни предмети от миналото, които да занимават главните герои, и самите те. По отношение първото, „Хранилище 13“ дава доста добри индикации. Предвид, че подобно на паранормалните серии, и този тип поредици боравят със сравнително ограничен набор източници, всяка разумна проява на фантазия заслужава адмирации, а неща като портфейла на Худини, огледалото на Луис Карол, дори по-модерни артефакти, не се срещат във всяка втора сродна. Докато, по всичко личи, ще бъдат водещи тук.
Основните действащи фигури на свой ред изглеждат достатъчно симпатични, което би се очаквало в случая – в лицето на агентите Пийт Латимър (Еди МакКлинток) и Майка Беринг (Джоан Кели) откриваме двойка противоположности. Единият – импулсивен, воден от прекомерно силно развитото си шесто чувство, втората – педантична и последователна. Естествено, не може да се пропусне и антуража им, начело с поредния забавен щурак – д-р Арти Нилсен (Сол Рубинек), чиято роля напълно в реда на нещата е да освежава допълнително обстановката, и очарователната Лийна (Женел Уилямс), притежаваща известни парапсихически способности, но поне все още без особено изявена роля извън разчитането на аури. Нищо чудно и да си остане само с нея.
Леко изненадващ е може би фактът, че поне като за начало ефектите са доста пестеливи – не по-впечатляващи от тези на „Библиотекарят“, да речем. От тях определено не се очаква да бъдат най-висш пилотаж, сериалът по никакъв начин не го предвижда, но поне в пилотния епизод са малко незадоволителни. Остава надеждата ако не в първи, то в евентуалния втори сезон да се усетят и да ги ретушират. За сметка на което, попаденията при създаването на атмосферата започнаха доста отрано, начело с култовата клавиатура на Арти, достойна дори за Фолаут, така че човек може да си затвори очите за ръбатите светлинки тук и там.
В резюме, макар че още е рано да се правят някакви генерални изводи – за тях може би ще си поговорим при евентуална рекапитулация на края на сезона, когато вероятно би било ясно и дали шоуто въобще ще остане на екран – „Хранилище 13“ се оказва приятна лятна изненада. За съжаление обаче трудно ще излезе от тази рамка, дори с известната тънка драматична обвивка, която започва да се забелязва около двамата агенти – и въпреки че по никакъв начин не съм разочарован, не виждам и някакво особено блестящо бъдеще пред поредицата, а още по-жалкото е, че междувременно отпадат сериозни проекти с доста по-голям потенциал. Но пък, в крайна сметка, винаги остава възможността да се посмеем за здраве.
За този автор
