Най не обичам да пиша за неща, които харесвам – просто не мога да бъда обективен – та с триста зора се наканих на „Досиетата на Дрезден“. Единственото, което ми остави горчив вкус в устата от този сериал беше, че е само дванадесет епизода и че пилотният не е излъчен с оригиналната си продължителност. И като че ли това до голяма степен изчерпва негативите на първия сезон, и до момента единствен сезон.
Погледнем ли създателите на „Досиетата на Дрезден“, ще си обясним загадката на добрата направа. Сценарист и създател на сериала е Робърт Хюит Улф, добре познат със сто и десетте си епизода на Андромеда. Другият участник в приготвянето на магическата отвара в дванадесет части пък има пръст в Стар Трек, Профайлър, The District и т.н. Рецепта, гарантираща високи трудови резултати.
Но да се върнем на Досиетата. Накратко, става дума за магьосник в модерния свят, на който никой не вярва, но с който полицията в лицето на лейт. Мърфи си сътрудничи просто, защото Хари Дрезден постига резултати. В интерес на истината, магьосник и настоящето ми подействаха като заклинание за отблъскване, когато за първи път забелязах продукцията в програмата на SciFi channel. Предполагам, че не съм единствен, но и на останалите ще спомена, че магията в „Досиетата на Дрезден“, макар и да изпълва целия сериал, далеч не е натрапчива. Подобен резултат се получава благодарение на тънката ирония в комбинация с добрия хумор, постигнат от авторите на продукцията. Магическа пръчка от барабан, жезъл – хокеен стик… такива ми ти работи.
Интересното е, че във филм за магьосник сценаристите зашлевяват шамар на цялата върволица ненормални, вярващи в магии, шамани, врачки и т.н. Самият Дрезден не един и два пъти съветва хората, които се обръщат към него, да се обмислят трезво първо нормалното, като един от клиентите си направо праща на психиатър… простете психоаналитик.
Самият свят на магията съвсем шаблонно е разделен на бяла и черна, като черната е лошо нещо, към което човек се пристрастява, изобщо – тръгнеш ли по тъмната пътека на Силата, отказване няма. Е, самият Дрезден се е отказал, но на моменти доста го тресе абстиненцията, особено като му запалят фитилите. Тогава са и най-динамичните сцени, които дори самостоятелно могат да напълнят душата на зрителя. Добавим ли и мистичния и очевидно корумпиран Висш Съвет, който сключва договори и дава визи дори на демони, шоуто става пълно. И самият Дрезден, с уникалната си способност да се забърква в почти всички паранормални каши в Чикаго, е винаги в центъра на събитията.
След като казахме няколко думи за главното действащо лице трябва да споменем, че край него има цял букет изключително запомнящи се образи, някои от които дори по-симпатични от самия главен герой. Членовете на Висшия Съвет за Чикаго, които не се доверяват и никак не обичат Дрезден, детектив Кирмани, който откровенно се подиграва с дейността на Дрезден, наричайки го „Гандалф“ и споменавайки, че „може да е отишъл на Средната земя за уикенда“ (бъзикът с „Властелинът на Пръстените“ е още един приятен бонус) и… просто не мога да изпусна Клаудия Блек, която се появява в един епизод, но го прави незабравимо в обичайното за нея амплоа на вечно бързаща и доста вятърничава, непознаваща и непризнаваща правила лъчезарна жена, което доби покрай участието си в последните два сезона на Старгейт SG-1. Честно казано, може би един от малкото плюсове, с изключение на името, при последните сезони на SG-1 беше именно нейното присъствие. Така че ми се ще да я виждам малко по-често във втория сезон на Дрезден.
Имаше един коментар в imdb.com, който гласеше, че шоуто определено ще привлече работещата платежоспособна аудитория, която е целева група за SciFi channel. Напълно съм напълно съгласен с този извод и надявам се въпреки навика на SciFi да си прекратяват най-успешните шоута, този път това да е гаранция за продължаването му с поне още един сезон. Защото дванадесет епизода от този еликсир са прекалено малко.
Дали си заслужава да прекарате 8 часа и 48 минути от живота си в гледане на „Досиетата на Дрезден“? Ако изобщо бихте отделили толкова време за някакво забавление, то определено трябва да го направите и за този сериал. Направен професионално, със стил и уникален дух и – ако щете – визия, в най-широкия смисъл на понятието „Досиетата на Дрезден“ влезе с гръм и трясък в личната ми класация на най-добрите SciFi продукции за малкия екран. И това на фона на личната ми антипатия към вуду, муду и тям подобни. Така че потропайте на вратата на Хари и влезте в света на паранормалното.
–
За коментари: http://www.sivosten.com/forum/viewtopic.php?p=197132#197132
За този автор
