Psi Factor ме връща към времето, когато нямаше още кабеларки, нямаше AXN SciFi, нито SciFi Channel, дори Нова Телевизия беше още в пелени, а бТВ – мастило в пълнителя на златната писалка на мистър Мърдок. Канал 1 бяха форсирали отново Досиетата Х в някаква странна схема от повторения и нови епизоди, а из Ефир 2 току се просмукваше по някой сезон на Стар Трек: Следващото поколение. Именно тогава и Нова Телевизия изглежда реши да се намеси на научнофантастичния фронт, и – за известна изненада – се появи този съвсем пресен тогава сериал.
„Пси Фактор: Хроники на паранормалното“ е част от канадския дан към научната фантастика на малкия екран, който принос в последствие придоби доста по-широки измерения със сериали като „Първата вълна“ или „Андромеда“ например, но това в случая не е от толкова голямо значение.
В продължение на четири сезона, от 1996 г. до 2000 г., „Пси Фактор“ разглежда повече и по-малко разпространени мистерии и (най-вече) градски митове: сред най-разнообразните видове НЛО-контакти, кръгове, отвличания, дублирания и т.н., през по-актуални събития от типа на широко спекулативните възможни мутации под въздействие на радиоактивни, биологични или химически отпадъци; през запазени от древността изчезнали видове, „вносни“ патогени, до неостаряващия Бермудски триъгълник, някои феномени при поведението на живите организми и така нататък, чак до Голямата стъпка, фараоновите проклятия, изчезнали народи и общности, върколаци и вампири, духове, демонични присъствия, живи мъртъвци, и още доста точки в един солиден списък.
Действието се пречупва през призмата на разследващите отряди на мистериозната американска Служба за научно разследване и проучване. Всъщност, в това отношение, заглавката на сериала твърди, че случаите са базирани на разсекретените й досиета, но реално след десетина епизода увереността в методите й и без туй се напуква като първокласно българско шосе, така че по-добре въобще да не се спираме задълбочено на научния момент – достоверността му е порядъчно съмнителна. За чистото любопитство обаче с течение на времето Пси Фактор ако не друго, то доста разширява кръгозора на популярните мистерии и се опитва – най-вече чрез патетичните доуточнения на водещия Дан Акройд – да хвърли поне скромен лъч светлина върху тях, ако ще и като обикновена фактология.
Актьорският състав е доста широк и общо взето непознат. Застъпват се няколко „полеви екипа“ в различна комбинация от лица, което като цяло е логично в съответствие факта, че всеки герой е не съвсем тесен специалист в дадена област. По-позната физиономия е донякъде Баркли Хоуп, който епизодично фигурира из различни по-известни сериали (полк. Пендъргаст в SG-1 например). Също следва да се отбележи Найджъл Бенет, който ако не друго играе Принц в ЛЕКС, и – разбира се – вторият лидер на основния изследователски тим – Мат Фрюър – за мен лично най-добрия изпълнител на ролята на Шерлок Холмс, чиято филмография като цяло си е доста богата.
Всъщност, именно с появата на Мат Прегър (Фрюър), действието в известна степен се канализира. Докато първи сезон е доста хаотичен – всеки епизод от по два съвсем несвързани случая – и едновременно с това и в известна степен монотонен като представяне на героите, от втората си година нататък „Пси Фактор“ придобива по-собствено лице. Взаимоотношенията между персонажите се задълбочават, зрителят все по-често се натъква и на голямо количество, при това никак не груби за ухото лафове; но по-важното е, че при самите епизоди – които вече са от един случай – започва да се наблюдава известна последователност. А нейната основа, което не е никак непопулярно сред сериалите от канадската група, е конспиративна.
В обобщение, макар и нерядко да става не съвсем леко наивен, Пси Фактор е изключително приятна времегубка, а и не се съмнявам, че би предизвикал сериозен интерес сред радикалните уфолози и там подобни, както и радикалните им опоненти – ако ли не заради друго, то заради прясната дъвка за разчепкване.
–
За коментари: http://www.sivosten.com/forum/viewtopic.php?p=193751#193751
За този автор
