Малко е чудно от страна на Дисни Интернешънъл да твърдят, че „K9“ практически нямал нищо общо с „Доктор Кой“. Или ако го намират за напълно в реда на нещата, може би следващата резонна стъпка е да префасонират леко R2D2 – хем давността, популярността и функциите що годе съвпадат – и да пуснат в ход серии, които ама въобще и по никакъв начин не са спин-оф на „Междузвездни войни“. Пък ние ще се направим, че сме им повярвали. Да не говорим, че робопесът дори се появява в оригиналния си тенекиен вид в дебютния епизод, било то за кратко, и все така продължава, както през цялата си досегашна история, да се озвучава от Джон Лийсън.
Но нека все пак с разбиране и усмивка си затворим очите пред опцията „базиран на персонажа на…“ – ако не за друго, понеже е най-малкият проблем на новата продукция. Самите и достойнства са повече от скромни, и филмчето трудно промъква нещо интригуващо, камо ли пък забавно.
Самият сюжет, поне до момента, е издържан по най-скучния възможен стереотип, съшит набързо (а и отгоре-отгоре) с абсолютна праволинейност, шепа алогизми, припряност, досадни персонажи, бездарен диалог, никаква обща постановка, и за капак – всичко това абсолютно повтаряемо във всеки отделен епизод, излязъл до момента. Като последното всъщност на свой ред тъне в мътилка, тъй като премиерата уж бе миналия октомври, серията всъщност май не е стартирала, а де факто дори в YouTube се намират епизоди – на унгарски, но очевидно от същата поредица.
Та, имаме лудия професор Грифин, с едничката цел да прекара през времето и пространството отдавна загубеното си семейство – което, както може да се очаква, му докарва зловредни инопланетяни, наподобяващи глупав вариант на костенурките нинджа, преминали на тъмната страна, и K9, който спасява положението с цената на собствената си ламарина. По между другото обаче, се намесват и убермегахакерчето Старки, активен борец срещу капитализма в корпоративното му лице, суперинтелигентната и героична Джорджи и мухльото (ама не съвсем) Дариус, по съвместителство асистент на гениалния учен. Всичко това на фона на леко футуристичен Лондон.
Естествено, К9 регенерира – в нова, по-пластмасова и бог знае защо летяща, а вероятно и екологично чиста опаковка – губейки обаче паметта си. С което приключенията започват. Реално погледнато, потенциал всъщност има, с мегакорпорациите и извънземната паплач, но реализацията е толкова дълбоко под всякаква критика, че той дори не си заслужава да се разчепква.
Всъщност, информационното затъмнение около серията може и да е признак, че е прекъсната, за което едва ли някой ще съжалява – даже бих казал, че към момента единствено почитателите на (несвързания с нищо) „Доктор Кой“ биха имали какъвто и да е стимул да изтърпят всичките намираеми 100 минути. Е, все пак от цялата излагация има поне една полза – служи като поредното добро доказателство защо към традиционни образи и мотиви просто не бива да се посяга без малко по-сериозна подготовка и мисъл, ако ще да е тенекиено куче, а не Орфей.
Защото съществува и идеално близък паралел – насоченият към абсолютно идентична аудитория, споделящ много сходна тематика, при това спин-оф на съвсем същия бащин сериал „Приключенията на Сара Джейн“. Дело обаче на BBC – а срамът за Дисни тук е двоен, тъй като едва ли други студия имат по-богата традиция в детско-юношеските продукции.
Но пък знае ли човек – има декларирани още цели двадесет и два епизода, които са определено достатъчно дълго време фал-стартът да бъде замазан и „Приключенията на K9“ да се превърнат в поне прилична серийка – когато ще бъда повече от щастлив да се самоопровергая по всеки един параграф.
За този автор
