Макар и по-стара хронологически, британската школа във фантастиката на малкия екран обикновено се приема за втора цигулка. Но не толкова заради разликата в чистото количество спрямо американско-канадската, колкото и голяма да е тя, още повече че телевизионните поредици твърде отдавна се излъчват в световен мащаб, а заради специфичните и особености.
Много обобщено, като всяко нещо откъм Албиона, тамошните сериали имат доста различен облик – не само от гледна точка фамозния английски хумор, но и като стилистика – екшънът и ефектите далеч не са на толкова преден план, значително по-важна роля играят самите герои, тяхната еволюция, общата философия, и пр., и пр.. Все неща, които реално не винаги допадат на средностатистическия почитател на фантастичната сапунка. При все това обаче, местната продукция има своето ядро заклети почитатели, а ако не друго, островните серии разнообразяват малко или повече стереотипа.
Като стана дума за тенденции, вампирската истерия, бушуваща вече от сигурно две години, не подмина и англичаните – или по-точно би могло да се каже, че и те не я пренебрегнаха. Резултатът е „Being Human“ – продукция на BBC, която заедно с „Истинска кръв“ на HBO е със сигурност една от най-особените подобни от продължително време насам. И въпреки, че кръвопийците реално се намират в основата на събитията на екрана – планирайки поредния си опит за потъпкване на досадното човечество от висотата на върховенството си в хранителната пирамида – пред очите ни се развива съвсем различна история.
Шестчасовата паранормална драма, разделена удобно на също така шест епизода, проследява перипетиите на необичайна троица – вампир нововъздържател, неотдавна прокълнат върколак, все още опитващ се да намери равновесната точка между човека и звяра, и истеричен призрак, без особена яснота какво прави все още в земните селения – обединени под общ покрив и опитващи се да се слеят с нормалното общество доколкото им позволяват силите и обстоятелствата.
Последните обаче далеч не са благосклонни, и свръх призраците от миналото, с които всеки един от тях ще трябва да се сблъска, тримата волю-неволю се озовават замесени и в значително по-голямата конспирация, която по нищо не личи да е лъжица за тяхната уста. И ако има нещо, което заслужава абсолютни адмирации при „Being Human“, това е изключителната бързина – само за шест серии, както стана дума – с която се заплита, при това някак напълно естествено, един всъщност доста сложен и многопосочен сюжет.
От друга страна, макар че ефекти не отсъстват, британската серия далеч повече наподобява телевизионна пиеса, отколкото нормалния, ефектен фантастичен сериал. Действието до голяма степен еволюира чрез великолепния в случая диалог, атмосферата се съставя от дребни на пръв поглед неща и оставащи на по-скоро на заден фон елементи, дори музикалното оформление – все неща, които не грабват окото от пръв поглед. Но за тази цел винаги остава втория.
Ако има нещо не толкова приятно около „Being Human“, то е че след пилотния епизод целия каст с изключение на върколака Джордж е променен, което е не само за момент объркващо, но и в случая с вампира – Митчъл – не дотолкова успешно. Ейдън Търнър просто няма излъчването на Ги Фланаган, но в края на краищата с това се свиква, а и след един-два регулярни епизода и той влиза в ролята си. Подобно е и положението с Лорън, а и новата Ани, която може и да е по-чаровна, но като че ли няма такова призрачно присъствие. По-успешен сякаш е единствено новият Херик, който за разлика от безвкусния негър, предвождащ вампирите в пилотния филм, поне е британец откъдето и да го погледнеш.
Въпреки това малко препятствие обаче, шестте часа с британската серия са определено свеж полъх сред неестественото на екрана от последните телевизионни сезони, и освен ако не сте заклети любители на екшъна, вероятно ще ви допаднат. А най-хубавото в цялата история е не само, че е завършена с намек за продължение, но и че то ще се осъществи – BBC вече благословиха втория сезон на продукцията си, който се очаква в началото на идната година.
За този автор
