Както изглежда, със смяната на последните филмови сезони настъпва и известна климатична промяна при по-мистичните сериали – старият, по-готически или пък уж-научен облик отстъпва мястото си на по-лековати и забавни продукции. И сякаш поредици като Supernatural и [b][u]Dresden Files[/b][/u], повлекли крак, се превръщат в пионери за цяло ново разклонение на този телевизионен жанр.
Вампирите са винаги на мода. От Брам Стоукър до легендарното „Интервю“, бледите нощни ловци-кръвосмуци символизират един особен мрачен оттенък на романтиката, все така намиращ подходяща почва, върху която да покълне. Някои дори го намират за вдъхновяващ. По свой начин. А ако, разбира се, добавим обилната кръв, елемента на ужаса, дори възможността за нещо по-нажежено (в екранен смисъл), продиктувано от свръхчовешките способности – и ето ти няколко вида сюжетни вариации за различна публика. Но – „но“ е едно от нещата, от които винаги се намира по едно, а пък и иначе нямаше да има полза от уводите – както ни е добре известно, всяка от тези теми е повече от порядъчно експлоатирана в хода на времето. И колкото и хубаво да е прекроена за пореден път, си остава просто живо – или по-точно неживо – клише.
Времената обаче се менят. Вкусовете и аудиторията – и те се менят заедно с тях, така че в един момент бе неизбежно да се променят и вампирите. В [b][u]началото бе облика[/b][/u]. Има нещо безспорно атмосферично в кринолините и фраковете, бледите източени господа и щедро преливащите дами със загадъчно-зъбата усмивка, но все пак е трудно да си ги представим по улиците на двадесет и първи век – било то и през нощта, и дори въпреки всевъзможните безумни течения из мътното блато на облеклото и въобще външния вид. Защото ако в модите нещо е сигурно, то е това, че се сменят. Следващите неестествени еволюционни стъпки пък дойдоха може би малко ситни и за съвсем кратко време, но за сметка на това – неизбежни на фона на досегашното екранно вампирско битие.
Отпървом модерният вампир бе принуден да се адаптира към новото общество. Макар и все така странящ – логично – от обществото, в столетието на интернет, дигиталната техника, глобалния туризъм и скоростните влакове, някак би му било трудно да се усамоти в отдалечено унгарско селище и никой да не заподозре ама бетер нищичко, при това с десетилетия. Първите плахи опити в тази насока, с малки изключения, и плод най-вече на втора и трета цедка продукции американски тип, кой знае защо го пратиха из разни секти и рокерски банди. 
Всъщност ясно защо, там тези групи се възприемат като изолирани и въобще неправомерни спрямо обществото – а какво по-добро място за древното зло в днешни условия. Когато обаче тази тенденция се прехвърли и към далеч по-осмислените екранни творби, започнаха да се появяват и далеч по-оригинални и съвсем нелоши решения. Като публичните домове, например – една от професиите на нощта, доста добре подключена към действието на вече споменатите [b][u]досиета на професионалния маг Хари Дрезден[/b][/u]. А когато руслото, в което тече развитието на новия филмов вампир, вече е поизваяно от екранните течения, се появяват и още по-екзотични комбинации. Като вампир-детектив, автор на графични новели – сиреч, комикси – милионер-бизнесмен, патолог или пък ракетен инженер.
Втори път, вампирът на нашия век трябваше да се отърве и от ореола на абсолютното зло. Може би тук и развитието е малко по-динамично, а виновниците за това – твърде много, но нека все пак направим опит да го скицираме. Отначало кръвопийците окончателно престанаха да са единаци – и то въобще не в смисъла на безбройните новопревърнати, служещи за парлама и безмозъчни жертви на главния герой. През зъби и нокти, вампирите съставиха някакво псевдообщество със свои собствени правила, насочени към оцеляването както на всеки отделен от тях, така и за общото благо. Което също е доста по-правдоподобно, а и пипнато в очите на зрителя – в крайна сметка забавлението не може винаги да бъде само за окото; нещо уж работи и зад него. И връз това, за още по-голяма автентичност, подобният на животински инстинкт трябваше да бъде поставен под умствен контрол – нещо също така логично в контекста на въпроса за оцеляването на разумен вид, поставен в средата на друг такъв. Особено щом се налага да си по-нисък и от тревата. А от там, между другото, до дори добронамерен вампир крачката е съвсем малка.
За същата цел обаче трябваше да проработи и нещо друго – за да може отново да се експлоатира отново вампирския елемент, той трябваше да слезе и от пиедестала не само на собственото си зло, а на голямото зло във вселенски мащаб, като една от най-използваните фигури във филмите на ужаса. Нещо всъщност изключително позитивно в този си смисъл, тъй като митологията, от която произлизат и самите вампири, е в порядъци по-богата и рядко нагазвана територия. Изключая върколаците. А има далеч по-зловещи легенди. В тази пък насока напрежението разтоварват, при това успешно, свръхестествени сериали от типа на [b][u]“Свръхестествено“[/u][/b], разсейващи зрителското внимание към цяла палитра не по-малко зловещо-зрелищни субекти.
Нещо повече, вампирите се видяха принудени да се отърват и от някои собствени черти. Предимно от отрицателни такива – тям се наложи да задоволяват жаждата си и по нестандартен начин, било то чрез кръвни банки или животни. За сметка на това обаче понякога започнаха да стават и малко или повече устойчиви на една, друга или повечето заплахи за съществуването си – от най-тривиалната, кръста, до чесъна, трепетликовия кол и дори слънчевата светлина. Все пак не е на добре главният ти герой да се изпари по случайност. Но и положителни, поне за тях самите – неща като летенето или магията – се превърнаха в забранена зона, и границите на способностите на обикновения вампир до немалка степен се стесниха.
Тази тендеция – вампирските продукции да стават приятни – наистина, не е съвсем нова. В това отношение безспорно, поне що се отнася до телевизионните серии, дължим на Джос Уедън и неговата „Бъфи“, както и спин-офа „Ейнджъл“ – два сериала, превърнали се в легенди, въпреки относително тийнейджърската си и леко сапунена обстановка, някои други недостатъци – за които ще си поговорим отделно – и невероятно слабоумния пълнометражен филм „Buffy: The Vampire Slayer“, дело на същия. Но наистина, в случая, поговорката „всяко зло – за добро“ важи в пълната си сила и абсолютния си смисъл. Факт е обаче, че разклонения на постановката и основната идея точно на тази двоица сериали може да се намери в повечето нови продукции от същия тип, като „Кръвни връзки“, „Лунна светлина“ и споменатия вече Дрезден.
А най-хубавото в цялата история е, че набиращата скорост нова вълна от популярност на свръхестественото най-сетне хвана окото и на големите риби в жанра. Какво ще последва от това може да разберем, при това твърде скоро – едно от най-очакваните заглавия на терена на телевизионните сериали е новата именно вампирска продукция на HBO, носеща името [b]“True Blood“[/b], чиито първи серии ще излязат на екран в началото на септември. А точно HBO са известни с най-малко каноничните продукции на малкия екран.
За този автор
