Девет години след публикуването на еталона за шокова литературна терапия, носещ заглавието [u]“Трейнспотинг“[/u], Ървин Уелш доставя удоволствието – колкото на читателя, толкова и на себе си – да се завърне сред героите, изнесли на крехките си плещи реактивния му дебют на сцената на модерната проза.
Разбира се, едно почти завършено десетилетие е доста дълъг отрязък от време, който неизбежно оставя своя отпечатък. И то не само върху съвсем настоящия свят на автора, но и на имагинерната вселена на неговите стари познайници. И докато лудият шотландец е позагладил своите ръбове и издялал някоя друга треска, то улягането на питомниците му съвсем не протича толкова гладко.
При все това, „Порно“ е книга с две лица. От една страна, тя е най-вече забавно-сериозна. Комбинация между присъщия за Уелш пикантен хумор, един вид носталгичен поглед назад във времето за запознатите с предишната книга, и в същия момент доста реалистична картина, обрисуваща преобразуването на тайфа проблемни тийнейджъри в група млади мъже и жени. Къде успешно, къде – не, къде със забележки, но запазвайки в различна степен специфичните си детски чар, жар и щуротия. За разлика от „Трейнспотинг“ обаче, черните краски в „Порно“ почти отсъстват, и читателят на практика не е поставен под напрежение.
От друга, проблемът с трудното юношество е на практика ежедневно явление, постоянно разглеждано под всевъзможни лупи – медицински, психо- и социологически, дори биохимични ако щете – понякога под наистина невероятни ъгли, но изненадващо рядко в перспектива, за сметка на средствата и способите за неговия контрол и уравновиловка. Още по-рядко се задава въпроса дали отделни странности не могат всъщност да доведат до положителна равносметка – било то по невъобразим и почти нелогичен път – къде точно трябва да се сложи чертата, и въобще има ли някой наистина правото да слага черти или да категоризира. Особено в сравнително ранна възраст, когато се предопределя развитието на даден човек. Което прави „Порно“ далеч по-сериозна, макар и поднесена по забавен начин новела.
Няма спор, без „Трейнспотинг“ романът губи известна част от обаянието си. Липсва сравнението, паралелът, който да го повдигне още едно ниво нагоре. Но той не е писан с тази цел, а дори и така, в своеобразния си наситен стил, Ървин Уелш насипва ситно смлени, ежедневни проникновения почти на всяка страница. Докато вече дали ще го приемете като сатира или сериозна творба зависи само от вас.
–
[b][u]Повече информация от страницата на ИК „Колибри“…[/u][/b]
За този автор
