На 29-ти август, в село Бели Искър, в полите на Рила се проведе седмото издание на фестивала “Рок ин Рила”. В подкрепа на младите български рок групи, както твърдят организаторите, макар това да беше частично вярно, но ще стигнем и до там. Местността е прекрасна за подобно мероприятие, стадион в близост до гората, на един хвърлей разстояние от Самоков и доста близо до София. И макар климатът да е суров, особено към края на лятото и дъждовните облаци да всяваха ужас у палаткуващите, всичко протече сравнително безболезнено.
Организационно всичко протече повече от прилично. Все пак фестивалът не е Оз фест, та нямаше кой знае колко народ, но се получи добър купон. Саундчека не го усетихме, групите свириха стегнато и с хъс и общо взето всички се забавляваха. А на сутринта от сцената нямаше и помен. Само купищата боклуци по стадиона и малкото останали палатки над него бяха свидетели на случилото се. Минус: само две химически тоалетни. Продаваха се кебапчета и бира, която бързичко свърши, та се наложи да докарват още.
Концерта стартира с младата рок банда Мотив, които заложиха предимно на кавъри на известни парчета и загряха тази част от публиката, която вече се беше нанесла пред сцената. За съжаление доста малка част от дошлите. Е, с прилично самочувствие и желание момчетата, единствени от участниците, отговарящи на определението “млада българска рок група” направиха шоу. Точно докато се стъмни.
Задграничното участие в лицето на французите от The Joke започна с кратък преглед на стари рап класики, докато се сглобява апаратурата. След това момчетата се представиха, изстреляха няколко заучени нецензурни думи на български и извъртяха страхотно парти в традициите на Manu Chao. Макар стилът им да не подхожда особено на старите рокаджии, напълнили масите на сглобената “бирария”, мисля, че допаднаха на голяма част от публиката. Изпълниха и култовото си Under Rakija, с ориенталски мотиви. Накрая си промотираха и диска на разумната цена “даваш, колкото можеш да си позволиш и го получаваш” и се пренесоха на стадиона, омешани с феновете. Мисля, че до година две отново ще ни посетят и тогава ще направят голямо шоу.
Кулминацията на вечерта може би бяха Васко Кръпката с бенда си и специален гост Камен Кацата. Подуенският блусар сякаш кара втора младост. Много енергия, много емоции и абсолютно всички парчета, които бихте искали да изпее. То няма и какво толкова да се каже, всички пяха, куфяха, спомниха си Жоро Минчев и като цяло се забавляваха. Друга любима на мнозина група, Балканджи, също изнесе вдъхновено и много подходящо в музикално отношение представление. Няма да е пресилено ако кажем, че те се превръщат в лицето и душата на съвременната българска рок музика и ако не бяха толкова специфични по балкански, имат потенциал да направят и сериозен международен пробив.
Тежката артилерия на феста бяха група Fyeld, едно също познато име на локалната сцена. Тук вече имаше достатъчно поле за изява на по-буйните фенове. С познатия си репертоар и една носталгична забежка към Pantera, те успяха да развъртят масовка пред сцената. С това всичко приключи. Прекрасно замислено, но може би прекалено кратко. И с недостатъчно млади български рок групи, но пък чисто забавление за уикенда. По-голямата част от присъстващите си заминаха, а останалите продължиха купона край огньовете, кой докогато успя да издържи.
За този автор
