Представете си Шива. Представете си Брама. Представете си бога на смъртта Яма, в кървавите му одежди, и Кали Разрушителката, с огърлицата и от кости и черепи. Агни Огненосецът. Представете си зловещите ракашаси и треперещото човешко племе. Представете си Гаутама Сидхарта Буда – Укротителят. Или просто Сам. Всъщност не…
Представете си друго – човешките колонизатори из дебрите на Далечния космос след няколко столетия. Пионерските екипажи, заровени сред тонове техника, заети с мисията си да облагородят с човешкото семе поредната нова планета. Представете си тяхната гордост. И тяхното падение. Или пък не – представете си един революционер. И един човеколюбец. И един Ришельо в бъдещето. И пасмина самовлюбени властимащи с безкрайна възможност за прераждане… Всъщност, защо не пробвате да си представите всичко това накуп? Ако не съумеете сами, Роджър Зелазни за пореден път е наквасил перото си специално за вас.
Никоя човешка придобивка не носи по-тежки последици от властта. И особено злоупотребата с нея. И никой грях повече от безпочвената гордост. Всъщност, те първи печелят своите върли противници (и горещи привърженици и блюдолизци, разбира се). Оплетена в нишките на вездесъщата индийска митология, Зелазни ни представя злободневната дилема на днешното общество – кой кум, кой сват, и кой на булката брат. Произведението му доставя безспорно удоволствие на трите процента активно сиво вещество. Действието лъкатуши между лични драми, философски съждения и наситени с действие моменти, всички тези така характерни за всичко, излязло изпод неговото перо. “Господарят на светлината” не е книга за един прочит – също характерна за автора черта.
Човешките страсти, заемащи всичко друго освен предния план, безспорно заслужават няколко прочита, внимателно осмисляне и по възможност – още няколко прочита след това. Не очаквайте героизъм. Нито всесилност или въздесъщност. Поне не в онзи смисъл, който е популярен днес. А ако ги осъзнавате иначе – очаквайте с шепи. Това е борбата на един човек срещу цинизма на установената система (но не и срещу самата нея – никой анархист да не ме разбира погрешно). Това е и борбата на един човек срещу самия себе си. Най-тежката възможна схватка. Това е… книга, която трябва да прочетете. А после, ако не съм бил прав, няма да спорим.
По изключение, няма да кажа приятно забавление. Не съм съвсем сигурен, дали точно това е отношението, което заслужава романa на Зелазни, за който стана накратко дума в настоящето писание. По-скоро.. бих ви пожелал успех. Успех ;”)
–
За коментари: http://www.sivosten.com/forum/viewtopic.php?t=1195
За този автор
