Фицрицарин Пророка се е оттеглил от светските дела, за да отглежда осиновения си син Хеп заедно с верния си другар вълкът Нощни очи. Въпреки че е прекъснал всички връзки с двора на Пророците докато лекува натежалата от събития и преживявания душа, това се оказва само временна почивка. Неочаквано, един след друг старите познати започват да го навестяват, всеки искащ по нещо от него и търсещ помощта му. И въпреки твърдостта на отказите му и желанието да остане Том Беджърлок до края на дните си, един ден идва повика, на който не може да откаже. За да бъде забъркан в поредното заплетено приключение, от което зависи съдбата на Херцогствата.
Историята се развива плавно и макар в началото да изглежда по-скоро мудна, читателят бързо усеща, че привидната тишина и спокойствие е по-скоро като онази, която се появява в миговете преди звяра да скочи към плячката. Фабулата увлича бързо и страниците започват да се нижат една след друга, желанието да разбереш какво се случва в следващият момент се засилва все повече, и в един момент осъзнаваш, че си засмукан от завладяващата фентъзи сага на майсторката на жанра Робин Хоб.
Може би единственото дразнещо в романа „Мисията на шута” е подборът на имената. Звучат прекалено приказно, дори за фентъзи. Но от друга страна човек бързо свиква и спира да им обръща внимание. Обаче остава усещането, че това е по-скоро история от онези разказвани от бабите на децата в продължения на столетия, отколкото модерна книга на съвременен автор. Но какво пък? Нима жанрът не е именно това – модерна приказка за порастнали деца.
На идейно ниво се сблъскваме, както е нормално за повечето произведения от този тип, с няколко на брой, доста основни понятия. Макар да няма толкова ясно разграничена борба на доброто и злото, както човек би очаквал, този елемент присъства, пресъздаден основно като вътрешна борба и отсенки на сивото, отколкото като строг контраст. И може би това е един от чаровете на „Мисията на шута”, като оставим настрана любопитната история, и добрият стил с който повествуванието се е пренесло на белия лист.
Ако сте любители на фентъзито, тази книга ще е приятен подарък за вас. Ако обичате доброто приключение – също. На останалите обаче не смея да я препоръчам, защото обикновено читателите, незапленени от магията, подрънкването на мечове и героичните саги остават дълбоко разочаровани от книгите от жанра. И силно се съмнявам, че точно тази ще направи изключението.
–
[u][b]За повече информация от страницата на ИК „Бард“…[/b][/u]
За този автор
