„Лорд Златен”, книга втора от поредицата на Робих Хоб „Шутът и убиецът”, за пореден път доказа какви изключителните качества на разказвач притежава американската писателка. Бясното преследване отстъпва място на дворцовата интрига и семейните проблеми. Тронът на Пророците от много време не е бил изправен пред такъв пъзел, какъвто оформят събитията след връщането на принца. Фицрицарин Пророка за пореден път се изправя пред саможертвата в името на фамилията, но този път Осезаващото копеле няма подкрепата на намерилия смъртта си вълчи другар.
Въпреки че сюжетът предполага по-малко динамика, отколкото „Мисията на шута”, всички филизи на множеството преплитащи се в замъка интриги правят книгата не по-малко, дори бих казал, по-интересна. Всичко се случва по най-лошия възможен начин. Бъдещи съюзници, които не могат да се гледат, се засичат в залите на замъка Бъкип, за да стане пъзелът още по-сложен. А нови и нови елементи се добавят към него от глава на глава, затягайки възела около главните герои до момента, когато пътят е очевиден, само защото е само един – да следват съдбата си.
Кой е вътрешният човек на петнистите в замъка, какво е значението на подслушаните думи на островитяните, дали истинските дракони заслужават риска от война. Всичко това е допълнено от малките, но далеч не незначителни тревоги на Фиц за децата му – истинското и осиновеното, тя изправена пред угрозата да стане Жертва, а той – да провали новия си, самостоятелен живот. Крехки и стари приятелства са подложени на изпитание, а саможертвите и компромисите, които всеки трябва да направи със себе си, стават все повече и по-големи.
И всичко в името на една цел – добруването на Шестте Херцогства и дългът към короната и семейството. Във всички възможни смисли. И когато всичко изглежда безнадеждно, Робин Хоб изправя пред последната възможна жертва – живота.
Книгата ще ви държи в напрежение от първата до… е, тук е първият проблем – не до последната страница. Финалната част, по причина явно да затвърди относително добрия завършек на всичко, спокойно може да ви приспи, ако сте потънали в света на Пророците нощем. Не защото това, което става е важно, а тъй като гордиевият възел вече е разплетен и някак звучи излишно историята да се точи стотина страници след това. Друг проблем, който изтъкнах, е дразнещият подбор на имена. Той може бързо да накара читателя да отхвърли написаното като несериозно, защото създава впечатление за класическа приказка, но за съвсем малки деца.
Трето – трудно се влиза в историята, ако не си се запознал с предишната книга от поредицата, а още по-добре и с предишната поредица. Въпреки това дори такъв човек относително бързо би се ориентирал в случващото се и би имаш шанса да се наслади на написаното. Макар и не в толкова пълна степен. Което обаче е трудно да се посочи като дефект при поредица, особено подвизаваща се в жанр като фентъзи.
Препоръката ми? Ако обичате света на магията, интригата и добре разказаната заплетена история – това е вашият роман. Ако обаче нямате афинитет към модерната приказка, тогава може би трудно ще се абстрахирате от някои дребни, но твърде натрапчиви елементи, които могат да ви съсипят удоволствието – така че преценете дали бихте преглътнали имена като Умен, Предан, Любезен, Търпение и т.н. и ако да – това отново е вашата книга. Ако ли отговорът е негативен – само вие губите, тъй като книгата все пак си заслужава.
–
[b][u]Повече информация от страницата на ИК „Бард“…[/u][/b]
За този автор
