Ако искате да се потопите във фееричната приказка на едно прекрасно лято, то тази книга е точно за вас. Обичате ли онзи Бредбъри, който се занимава с дълбоко философски послания, обвити в поетична проза – тя определено е за вас. Но ако очаквате да видите „другия” Бредбъри, автор на Хрониките и „451 по Фаренхайт”, тогава стойте надалеч, защото ще останете почти толкова разочарован, колкото и аз след първия прочит на „Вино от глухарчета”. Не че не знаех с какво се захващам, де… всъщност не, не бях подготвен да чета нещо чак толкоз дълбоко и едновременно навяващо спомени за детството, за тревогите, за надеждите… за това „какъв искам да стана като порастна”; не бях подготвен за вълната от носталгия по отминалите дни, която те залива когато оставиш тази прекрасна книга и се върнеш в света на работата, тревогите за режийните и изливащата се от екрана на телевизора поми… такова, дискусия по закона за ни-нам-си-коя-си агенция.
Както написах в статията си за „Дървото на вси светии”, за тази книга не смея да пиша. Защо го правя – и аз не знам, но защо не бих го направил при нормални обстоятелства като че ли може да обрисува донякъде що за четиво е всъщност „Вино от глухарчета”. Не бих писал за нея поради простата причина, че това е книга, която не може да бъде преразказана, чиято основна идея не може да бъде изцедена и предоставена на читателя, книга, която не подлежи на критика, защото при четенето и е важно не действието, не героите, а читателя. Важен е читателят, защото този роман е написан така, че да предизвика четящият да чувства, да мисли, да си спомня. Кара те да се замислиш „Какъв бях? Какъв станах? Дали харесвам този човек, в който се превърнах?”. И това не е всичко, откриваш още и още неща за себе си и за света с всяка страница, до последното изречение, където прекрасното лято отлита като един вълшебен сън.
Дали я препоръчвам? По дяволите – да. Дори и да не ви хареса, то си заслужава човек да изчете подобна книга поне веднъж. И да не възприемеш дълбочината, характерна за Бредбъри–философa, ще изпиташ поне капка наслада. Ако си расъл в малка спретната бетонна кутийка с две липи отпред (отляво и отдясно на входа), ще усетиш притегателната сила на ваканцията в малко, спокойно градче; а ако си от тези щастливци, прекарвали лятото на село – насладата да се върнеш отново.
–
За коментари: http://www.sivosten.com/forum/viewtopic.php?p=194386#194386
За този автор
