Защо ли се хващам за това произведение…
Нещо напоследък си отглеждам навика да пиша за неща, за които после твърдя, че не мога да опиша. И то с искрено убеждение. Сигурено ме мотивира опитът да ви приканя да ги прочетете вие – дори само за да видите какво толкова ме е спънало – и да ми го върнете :“)…
Егоистичен подход, наистина, признавам си без бой. Но пък не съм го изобретил аз.
Замисляли ли сте се някога колко хиляди тона хартия са изписани – и се изписват – с ведоми и неведоми пътища на мисълта, от знайни и незнайни автори, и доколко от тях вие сте имали възможността да се докоснете? И доколко никога няма да я имате, защото няма да ви стигне или времето, или желанието.
Ами ако… всички те изчезнат безвъзвратно?
451-ят градус по Фаренхайт е този, при гори хартията – целулозният дериват на декарите я дъждовна, я друга гора, с помощта на един прост процес на бурно окисление, се превръща в пепел. Какво толкова. Може би никога дори не сте и обръщали кой знае какво внимание – хартията е ежедневен продукг за, хм, какви ли не цели.
Ала замисляли ли сте се (знам, че се повтарям) върху преломния момент, отбелязващ изобретението на хартията спрямо прежните материали на запис. Нейната изтънчена гъвкавост, многообразие, по-късно – рециклируемост и – най-вече – капацитет. Малката крачка, която превръща досега с полета на чуждата мисъл от скъпо удоволствие в ежедневна възможност и, понякога, потребност. Новини, научни открития или възвишена поезия… Всъщност, добре познавате безбройните хартиени лица на писаната реч, с които се сблъскваме (почти) всички, (почти) ежедневно, няма смисъл да ги изреждат.
Ами ако… всички те изчезнат безвъзвратно?
„451…“ – критична повест за единствения конник на книжния апокалипсис – забвението. За мига, в който човекът забравя да се учи от предшественика си, или от другия, и живее окончателно ден за ден, в бита си – не само в главата си. Издадена е преди повече от петдесет години – през 1953 г. – в доста мрачна перспектива. След пръвоначалното неумишлено и резонно отбягване на писаната реч на фона на шарените и активни медии от друг калибър, през последващата го апатията, до съзнателното довършване на започнатото.
Нещо не ви ли намирисва на дим? На мен ми стана малко пепеляво на езика. Макар и Рей Бредбъри да е широко популярна черна станция – никой не му го отрича – наблюдавайки днешната действителност… се чудя дали ако не е уцелил точно в десятката, не е твърде близо до нея.
Няма да завършвам с прехвала или дори оценка, но тайничко се надявам повече хора да загреят 451-я градус по Фаренхайт. Има поле за размисъл. Доста широко.
–
За коментари: http://www.sivosten.com/forum/viewtopic.php?t=2875
За този автор
