Пред нас са блеснали абсурдите

Понякога се чудя какво ме забавлява повече, поредната “мила родна картинка” или безумните бизнес-идеи, които ми хрумват. В едно съм сигурен обаче, зловредния ми сарказъм започна да избива във вид на оранжева слюнка (или пък това се получаваше от един антибиотик). А човек наистина има в какво да блъсне наивния си оптимизъм, докато се разхожда из улиците в зората на светлото ни европейско бъдеще.

Например след десет минути гледане на телевизия почвате да се чудите дали не сте прихванали някой съседски канал, да кажем австрийски. Цената на месото се качва, цената на хляба се качва, водата, тока, въздуха. Това е напълно нормално, ако искаме да настигнем Германия. Имало двуцифрено число инфлация, ама това било обусловено от световния пазар. Модерна държава сме все пак, не може разната му там английска сволоч да лочи евтин алкохол, да къса пагоните на полицаите ни и накрая да претендира, че е ограбена, изнасилена, пребита и че повече няма да стъпи по родното Черноморие. Това особено като въведоха услугата “канализационна вода” в хотелите в Слънчев бряг (па може и Златни пясъци да бяха, все ги бъркам).

Ей го на, ремонтираха Цариградско, основна пътна артерия на столицата ни. Почнаха, заваля дъжд, изчакаха, после пак почнаха и така сега ще ремонтират след ремонта. Това разбира се е разпространена практика особено при домашните ремонтни дейности, но пък как така ще посягат на новата атракция. Ежегодното “офроуд” състезание “С питане до Цариград, стига се, но с *** отзад” щеше да съперничи на Монако за най-популярна градска автомобилна надпревара. И екстра, за напреднали, преплуване на подлез.

Въведоха и нова екстра по кръчмите, пържена мидичка в цацата. На три порции по една с промоцията, ако я откриеш, преди да ти заседне в хранопровода – безплатно потупване по рамото. В София са кръглички, във Варна обаче продълговати – да си личи регионалното разнообразие. Поне са морски (мидите), та да сме сигурни, че цацата не произлиза от Перловската река.

Като споменахме така известния “канал”, да кажем няколко добри думи за екологичното разнообразие на столицата. Не останали разбираш ли зелени площи, град от бетон било. А тия патки вътре що чинят? Може пък и някой да си ги гледа в кооперацията на Евлоги Георгиев и да ги пуска на воля да пасат, ама според мен са с прелетен произход. Само да не акат много, че ще пийне вода някое прасе от долните махали, ще вземе да си рекомбинира грипа с птичия и после епидемия.

Пък може и патките да решат проблема с плъховете, таковата, да ги изядат. Седя си значи вчера и си пия бирата, а оня, симпатягата, да претърчи покрай масите (и той душа носи, трябва да се скрие от дъжда). Спря се, почеса се, позамисли, па право вътре у кафенето. Викам, домашна работа, сега бабата ще му подхвърли някой и друг фъстък. То какво им остана на бабите, сега като кастрираха кварталните кучета и след некоя и друга година няма да останат. Значи плъхове ще пазим, нали сме “зоомилосърдни”. Пък и наличните общински кепчета са с много големи дупки, няма да може да се ловят плъхове с тях, освен ако не пораснат още малко, тамън да спрат да се плашат от котките.

Такава е тя, нашата столица (и родина). Ма нека снимат японците, нас така си ни харесва. Разбираме от политика, от коли, от жени, от ремонти. Напоследък и на стачки се изпедепцахме. Ама от спорт най-много разбираме. Гледам резултата от мача, “на живо” онлайн, те още в 19.30 вкараха нашите гол от съблекалнята (виж), до първия съдийски сигнал в 21.30 може и три да станат. На това се вика “да отскубнеш главата на френския петел още преди да е бил центъра”. Национална гордост, да знаете.

–
За коментари: http://www.sivosten.com/forum/viewtopic.php?p=188767#188767