На запад от Федерацията, граничещи от изток и североизток със северните гори и ледената пустош и със западни брегове, обливани от Ветровитото море се намират Полетата на тъмата, едно от най-безрадостните късчета земя в Монд’Уман. Поради вечно облачното небе, честите слънчеви затъмнения в тази част от света и гъстите талази дим, виещи се от активните вулкани в крайбрежните планини тези неголеми територии са забулени целогодишно в мрак. Затова те са превърнати в пустош, където почти няма растения, живеят съвсем малко животни и рядко стъпва човешки крак.
Макар това положение да е било факт още в древни времена, когато Полетата все още са се наричали Долина на вечния мрак, след магическите войни и окончателното изтребване на маговете от запада по време на Последната война живота напуснал долината. Единствената постройка, която може да се види дори и отдалеч е Гръмотевичната кула, построена от избягалите магьосници върху руините на древен град. Десетилетия наред се е издигала грамадата на тази цитадела в централната част на Полетата докато накрая металните творения на скрилите се в нея магьосници не се обърнали срещу създателите си и не ги избили, разрушавайки почти до основи величествената крепост. Днес единствено централната кула все още се вижда, полусрутена до половина.
Рядко някой, навлязъл достатъчно навътре в тази безжизнена земя се завръща, за да разкаже какво е видял. Самият въздух там изглежда отровен, с остър мирис и задушаващ дробовете. От земните недра периодично изригва лава и отровни газове. Не са рядкост езерата от полиморфен метал, които всмукват всеки предмет за секунди подобно на подвижни пясъци. Според съмнителни слухове и легенди понякога самият метал протяга пипала, за да заграби жертвата си и да напомни за безумните опити на маговете да придадат разум на неживото.
Откъм южната граница склоновете на планинските вериги на Северната провинция са обрасли в трънливи храсти и ниски дървета, разкривени, привидно изсъхнали форми, които все пак се доближават до подобие на някаква растителност. Част от храстите притежават интересното свойство да се самозапалват спонтанно, с което осигуряват ценни минерални съставки за израстващите от корените им нови издънки в иначе бедната почва. Спускането от тази страна към огромното равно поле е рисковано, когато човек не е запознат с пътеките и по-полегатите места. Самите северняци много рядко се осмеляват да навлязат в мрака и обикновено само, когато са принудени от нещо. Навътре теренът е неравен, пронизан от множество кухини и крайно еднообразен, поради което не е особено трудно да се загуби ориентация.
Тук там се срещат руините и на други магьоснически градове, но те са единични. Останките на гръмотевичната кула са разположени почти в центъра на полетата, изнесена малко на юг към границата с Федерацията. Откъм Ветровитото море тази земя е абсолютно недостъпна, граница са отвесни гладки скали, издигащи се стотици метри, докато от север и изток пустошта плавно преминава в заледените владения на северните племена.
Най-масовите обитатели на Полетата на тъмата са няколко разновидности плужеци и хранещите се с тях нощни плъхове. Последните са сравнително едри, колкото човешка ръка от лакътя до върха на пръстите, сивкави животни със слабо зрение и много силно обоняние. По-голямата част от живота им преминава в различни пукнатини, като единствено през брачния период мъжките излизат, понякога в огромни количества и демонстрират достойнството си в опит да привлекат партньорки чрез специфични издутини в основата на опашката, излъчващи бледо-зеленикава светлина. В този период не са рядкост и сбивания помежду им, често завършващи със смъртта на по-слабия. Канибализмът също не е рядкост и също регулира числеността им при липсата на някакви едри хищници.
Интересни са легендите, които говорят за древни цивилизации, обитавали някога Полетата на тъмата. Здравомислещите хора изпитват дълбоки съмнения към тези твърдения, но е безспорно, че в някогашната Долина на мрака е имало и други хора освен магьосниците. Най-вероятно става дума за единични племена, прокудени от северните земи или може би за прачовеци.
Повечето сведения за Полетата на тъмата идват от приказки, разказвани между жителите на Северната провинция и военните хроникьори и шпиони на Федерацията от времената на магьосническите войни. Малко легенди са съхранени и сред спасилите се потомци на наемниците и търговците, обитавали магьосническите градове, но писмените сведения си остават оскъдни.
Единственото ценно нещо, което много хора намират или са намирали в Полетата на тъмата е полиморфния метал, характерен единствено за тези земи. Сивкавата метална маса има уникалното свойство да приема различни, сравнително стабилни форми, макар като цяло да е полутечен. Възникването на находищата сякаш става спонтанно, като от недрата на земята постепенно започва да се оформя локвичка, която продължава да расте от натрупването на нови и нови количества от метала. Причината за това спонтанно натрупване, което между другото продължава само до някаква критична маса, остава мистерия.
Все още не е изяснено и дали приемането на различни форми е случайно, или има някакви закономерности. Магьосниците, особено тези от ордена на Металната руда са способни да направляват и одушевяват полиморфния метал, но дори и те не са напълно наясно с възможностите и свойствата му. Знае се също, че суровият метал има определен живот и в даден момент започва бавно да се втвърдява, което навежда на мисълта за някакъв цикъл на развитие. Самата материя е обявена за проводник на злото на жреците на Светлината и притежаването дори на минимално количество от нея се наказва с мъчителна смърт в рамките на Федерацията.
Металоиди
Историята на металоидите започва преди хилядолетие в Гръмотевичната кула. Опитите на Федерация Аркана да се разправи окончателно с магьосническите ордени довела до избиване на голяма част от послушниците и по-неспособните хора с магически способности. От общо над пет хиляди магьосника в рамките на Федерацията едва няколко стотици успели да избегнат кланетата и да избягат на север в Долината на вечния мрак, като основна част от тях били членове на ордена на Металната руда. Постепенно усилията на оцелелите да се защитят и на федеративните армии да ги избият довели до прогресивното превръщане на дори и тогава слабо населената долина в истинска пустиня, забулена във вечен мрак.
Самата Гръмотевична кула била построена с цел да отблъсква нападенията на федеративната армия. Защитата й се осъществявала от наемници, роби с “променено съзнание” и бойни заклинания, които постоянно се усъвършенствали. Схващането, че самата сграда представлява една-единствена кула е погрешно. Наистина в центъра на крепостта е разположена колосалната грамада на централната кула, в момента полуразрушена, но цялата композиция от сгради е далеч по-сложна. Дори днес сред развалините могат да се открият останки от обори, колиби, складове и други нормални за един град-крепост постройки.
В края на Последната война магьосниците най-после успели да оползотворят знанието за полиморфните метали, като го съчетаят с различни заклинания за одушевяване на предмети. Така те създали според тях перфектната защитна армия, съставена от метални бойци. Тези металоиди не чувствали болка, умирали изключително трудно и живеели самостоятелен, почти разумен живот, подчинен на техните създатели. Първоначално тази армия наистина се разправила с противниците си от Федерацията и магьосниците можели да си отдъхнат. Продължилите им опити за усъвършенстване обаче имали неочакван и доста трагичен завършек. Металоидите започнали да проявяват прекалена самостоятелност и жажда за разрушение, което довело до постепенно избиване на по-несъвършените им себеподобните и накрая и на самите им създатели. След разрушаването на Гръмотевичната кула металоидната армия се насочила към Северната провинция на Федерацията.
Изправено срещу този нов и доста могъщ враг Федеративното управление започнало продължителни и безплодни обсъждания какво точно трябва да се направи в защита на границите. За щастие на голяма част от човечеството суровите жители по северните покрайнини поели съдбата си в свои ръце и с цената на обезлюдяване на цели области, единствено благодарение на неотстъпчивия си характер и изключително рационалната организация на защитата си успели да се справят със заплахата окончателно.
На външен вид металоидите представляват почти пълно подобие на тежко-брониран воин. Изградени са изцяло от полиморфен метал, черен на цвят, променящ частично формата си. Замисълът, довел до появата им е причина целият им облик да цели предизвикването на страх, постиган чрез демонични или череповидни форми на “шлема”, огромно количество шипове и остриета, пръснати по цялото тяло и страховито изглеждащи оръжия. Самите оръжия на практика са част от самата ръка и могат да бъдат различни мечове, боздугани и други.
По размери металоидите не се различават особено от средно-висок, масивен човек. За изключение могат да се приемат случаите, когато два или повече металоида се слеят в един. Това е боен похват, който разбира се отнема значително време. Освен в увеличаване на размера и на евентуалния обсег на действие, сливането не довежда до подобряване на уменията или силата и дори има обратен ефект. Интелигентността им е ниска, на практика единственото, за което стават е да водят бой, поединично или в група. Стратегическите им умения са наистина впечатляващи и група от пет-шест е сериозна бойна единица. И най-важното, металоидите нападат всяко същество от плът и кръв!
В следствие на Последната война в момента е далеч по-вероятно да се срещнат металоиди, резултат на по-ранните опити на магьосниците. Те далеч не са толкова страховити, дори на моменти приличат на съвсем обикновени хора (но само на тъмно, когато липсата на плът не е толкова очевидна). Същевременно и волята им е по-лесно подчинима и е възможно някой достатъчно добър магьосник да ги контролира.
Металоидите от по-новите поколения са страховити бойци, с неподвластна воля (или поне никой достатъчно могъщ магьосник не е оцелял достатъчно дълго, за да може да опита да ги подчини). Допълнително предимство на тези създания е способността да контролират заклинания, свързани с електричество, както и мълнии по време на гръмотевични бури.
–
За коментари: http://www.sivosten.com/forum/viewtopic.php?p=194101#194101
За този автор
