http://imdb.com/title/tt0396171/
![]("http://www.sivosten.com/gfx/perfume.jpg")
Рядко се престрашавам да пиша за филми, още по-малко – за екранизации, а най-трудно – за сценичен прочит на твърде саможив и тежък за читателя роман от калибъра на “Парфюм: Историята на един убиец” на Патрик Зюскинд. Все едно да скицирам екранизацията на “Полет над кукувиче гнездо” – мисия почти невъзможна. Накратко, за оригиналното повествование ще се възползвам отчасти от въведението на Младен Влашки в изданието от 88-ма година – [i]“Парфюмът” (1985) идва у нас със сравнително кратка, но бурна и шумна биография, на каквато могат да разчитат малко романи днес… Лавина от вестникарски отзиви и коментари, спонтанен читателски интерес, преводи на много езици, големи тиражи, преговори за екранизиране…[/i]. Дебют на Зюскинд като романист, абсолютен пазарен хит и, реално, произведение за строго разграничен (от не съвсем разбиращия я масов читател) ценител. Такъв е “Парфюмът” – въз основа случайния недъг на едно новородено, дете, а после и младеж, надарен със свръхобоняние в най-смрадливата епоха на човечеството след Средновековието, наслагва слой по слой обществени нелепости, трагикомични куриози и личностни съпоставки, познати в перспектива и днес.
Стана почти като литературно-философски анализ, а щях по принцип да говоря за филма. Изглежда онези “преговори за екранизиране” от далечната 1985-86 година най-накрая са успели да намерят своята реализация двайсетина години по-късно – и то с рядко за екранизация на роман, но отговарящо на стандарта му качество. С изключителен финес в съкращенията на сценария – защото като че ли никой досега не е успял, нито си е помислял да филмира без пропуск около 250 страници плътен художествен текст – европродукцията запленява с вулгарната детайлност на испанското и изтънчения натурализъм на френското кино, заедно с ефекта от добре вложените за модернизация на последното милиарди евро, и цялото това в комбинация с типичния систематичен маниер на немското. Дори репликите се приближават максимално близо до литературния текст. Още повече – напълно непознати лица, които няма как да ни навяват спомен за каквото и да е.
Просто уникално постижение на два фронта, до степен “трудно ми е да измисля какво да напиша в заключение”. Освен това, че ми достави истинско удоволствие. И то на фона на оригиналния текст.
–
За коментари: http://www.sivosten.com/forum/viewtopic.php?p=136430#136430
За този автор
