Overkill – Ironbound
2010, Nuclear Blast
Line-up:
– Bobby „Blitz“ Ellsworth – lead vocals
– Dave Linsk – guitars, back vocals
– Derek Tailer – rhythm guitars, back vocals
– D.D. Verni – bass, back vocals
– Ron Lipnicki – drums
Tracklist:
1. The Green and Black; 2. Ironbound; 3. Bring Me the Night; 4. The Goal Is Your Soul; 5. Give a Little; 6. Endless War; 7. The Head and Heart; 8. In Vain; 9. Killing for a Living; 10. The S.R.C.
Колкото и нови банди да се въдят, трашът остава един от жанровете, където законите се диктуват от класиците от осемдесетте. Дали пък това не го прави малко назадничав е въпрос доста обширен, който обаче няма смисъл да разчепкваме излишно – същественото е, че излизането на албум на група от ранга на Overkill задължително се превръща в явление от голям калибър.
Всъщност, през последните години трашърите от Ню Джърси като че ли не бяха на най-доброто си ниво – не че „Immortalis“ или „ReliXIV“ са чак лоши албуми, но пък в течение на дългата си кариера американците са издавали доста по-сериозни тави. Този път обаче, дали по случай петнайсетия си студиен запис или точно тридесетте години на сцена, Overkill се завръщат с наистина мощна продукция. И всякакви евентуални притеснения, че може вече да са позагубили усета си и постепенно да са тръгнали надолу, отпадат още с първите акорди.
Че „Ironbound“ е издържан в най-добрата традиция на жанра едва ли има нужда изобщо да се споменава. Отсечен, но прецизен ритъм, с постоянни и майсторски смени на темпото, здрави китари и бас, всичко това – в акомпанимент на отдавна превърналия се в запазена марка вокал на Блиц. Човек няма много повече какво да поиска от Овъркил, особено допълним ли, че албумът е силно разнообразен, което в случая е неоспорим факт.
И като че ли наистина няма нужда да навлизаме в повече подробности – американците са стара банда с добре разпознаваем стил и доказани през годините качества, които би било напълно излишно да се изтъкват отново. А юбилейната им тава е с една дума чудесен подарък за собствените им почитатели, любителите на траш метъла, пък и тежката музика като цяло – и ако все още не сте се сдобили с нея, то няма да сбъркате, ако го направите.

