[b]Чуждоземецът (2008)[/b]
Често след някой нов екшън или приключенски филм, човек може да си каже, че вече не ги правят като едно време. Особено пък ако е навъртял малко повече години и, най-вече, малко повече лента зад гърба си. И то в смисъл не на конкретните качества на отделната продукция в частност, положителни или отрицателни – без значение – а като цялостно усещане. Просто по времето, когато се снимаха такива като „Конан“, да речем, очакванията и изискванията бяха съвсем различни от тези, които публиката има днес.
За радост на почитателите на малко поостарялата традиция, „Чуждоземецът“ е филм, който неусетно ще ги върне към онези позабравени времена – с една идея поизлъскан откъм ефекти, неизбежно, но носещ точно онзи дух. При това направен изненадващо добре и въпреки близо двата си часа – гледащ се на един дъх.
Съвсем накратко, Кейнън – космически корабокрушенец в земното минало, по-точно викингските земи около осми век, трябва да се изправи срещу звяра унищожил собствената му планета. Самият звяр, на свой ред, е доста подобен на митичните дракони, което неизбежно води първоначално до недоверието, а по-късно – до подкрепата на местните обитатели. А те на свой ред се намират по средата на поредния от вечните си локални конфликти, което допълнително усложнява обстановката.
Наистина семпличък сюжет, неизбежно е да се направи паралел с легендата за Беоулф, а от чисто филмова гледна точка – известни допирни точки могат да се намерят също с „Тринадесетият воин“, например – но това съвсем не означава слабо изпълнение, в общия смисъл на думата. Трябва да се признае на сценариста и режисьор Хауърд Маккейн, който непосредствено след това снима последната до момента част на „Подземен свят“, че е отделил доста внимание на отделните елементи. От една страна костюмите и ефектите, които са повече от задоволителни, и заедно с малко епичния по звучене саундтрак създават точно нужната атмосфера. От друга, уцелил е и темпото, в това число няколкото ретроспекции към оригиналните епизоди, свързващи Кайнен и Моорвен, и като цяло – добрата сплав от фантастика, митология и исторически фон, без нито едно от тях да изпъква или да е водещо. Разбира се, лентата не претендира за някаква специална акуратност – в крайна сметка не е историческа – но отделните присъстващи елементи са примесени доста умело.
И като за финал на това идва съвсем не непознат, но и подходящ актьорски състав, сред който освен Джон Кавийзъл („Страстите Христови“), в главната роля, своето място са намерили София Майлс („Подземен свят“, „Тристан и Изолда“), Рон Пърлман и ветеранът Джон Хърт.
Като единствена по-голяма забележка, все пак два часа са може би съвсем малко в повече – без да се усеща някакво прекомерно разтегляне, тук-там има известно количество излишни моменти. Но в крайна сметка, те не развалят кой знае колко, ако ли въобще общото впечатление, и за малка или по-голяма изненада, „Чуждоземецът“ се оказва филм, който може да достави доста голямо удоволствие на почитателите на жанра.
За този автор
